Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румънските пенсионери ликуват: Дават им най-щедрите пенсии
  • Новини

Румънските пенсионери ликуват: Дават им най-щедрите пенсии

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sfdbvsfdbvdfvdfhfghgf.png

Румънските пенсионери ще получат увеличение на пенсиите на два пъти през идващата 2024 г. – от 1 януари пенсиите ще бъдат индексирани с 13,8 процента, а от 1 септември ще бъдат преизчислени по нова формула, съобщават румънските медии.

Бюджетът на държавните социални осигуровки за 2024 г. е „най-щедрият“ за над 4,6-те милиона пенсионери в Румъния, заяви финансовият министър Марчел Болош по време на пленарно заседание на 20 декември, когато бяха гласувани проектозаконите за държавния бюджет и за бюджета на социалното осигуряване за следващата година.

 

„Това е най-щедрият бюджет за 4,6 милиона румънци, които очакват с нетърпение както увеличение на пенсиите от 1 януари, така и преизчислението им от 1 септември 2024 г. (…) Увеличението на пенсионния пункт с 13,8 процента от 1 януари 2024 г. от 1785 леи (359 евро) на 2032 леи (409 евро) е много чакана новина от хората и за много румънци ще донесе радост в домовете им за празниците“, коментира  Болош, цитиран от Аджерпрес.

Той уточни, че минималната социална пенсия ще бъде увеличена на 1125 леи (226 евро) на 1281 леи (258 евро), като това ще засегне 1,141 милиона румънци.

Телевизия Диджи 24 отбелязва, че в момента средната пенсия в Румъния е 1969 леи (396 евро), от първи януари ще се повиши на 2257 леи (454 евро), а след преизчислението от 1 септември 2024 г. средната пенсия ще нарасне на 2828 леи (569 евро).

От своя страна министърът на труда и социалната солидарност Симона Букура-Опреску заяви, че разходите за пенсиите след 1 януари 2024 г. ще бъдат 125,9 милиона леи годишно, като от септември ще нарасне с 10 милиарда леи.

„В момента имаме разход за пенсиите от 110 милиарда леи годишно. След 1 януари 2024 г. ще имаме разход от 125,9 милиарда леи годишно, а след това – 135,9 милиарда леи, което означава допълнително увеличение през септември с 10 милиарда леи, тоест 2,5 милиарда леи на месец. Важно е румънците да знаят, че парите за увеличение на пенсиите през 2024 г. са предвидени в бюджета“, посочи министърът.

Тя отбеляза, че през 2024 г. общият разход за пенсиите се очаква да достигне 9,4 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение през 2023 г. общият разход за пенсиите е бил 8,64 процента от БВП, посочи Симона Букура-Опреску.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е за вярване коя водеща се появява с ново предаване по БНТ
Next: Ето какво направиха над 160 000 българи покрай празниците, а в Европа ни удрят с нови такси

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.