Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Русия с ответна реакция на санкциите на България!
  • Новини

Русия с ответна реакция на санкциите на България!

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2022
ptauutaita.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Руската федерация въвежда забрана за излитане/кацане и навлизане на български самолети във въздушно пространство на страната.

Това съобщиха от Министерството на външните работи на Русия.

Всички въздухоплавателни средства с лиценз, издаден от България, не могат да навлизат в суверенното въздушно пространство на Руската федерация, включително въздушното пространство над териториалните води.

Мнението на експерти:

Евентуални санкции срещу Русия ще засегнат тежко икономиката и у нас, смятат експерти. Причината – огромна част от енергоносителите идват от Изток и при мерки срещу Москва може да спрат, посочва NOVA.

13 години, след като Русия спря газа за Украйна заради напрежението между двете държави, подобен сценарий отново е възможен – част от Европа да остане без синьо гориво. Този път заради евентуални санкции от САЩ към Москва – търговски ограничения и изтегляне на инвестиции.

„Спирането на възможността за разплащане на страните от Западна Европа и САЩ с Русия означава, че няма да може да се разплащат за получения газ, нефт. В крайна сметка, това може да доведе до енергийна криза в зимните месеци”, предупреди бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев.

Според експерти 35% от потреблението на газ в ЕС идва от Русия. Така ответната реакция на Москва може да бъде спиране на доставките към Европа, което би засегнало тежко и икономиката на България. Ако това се случи, страната ни ще трябва да търси алтернативни източници.

„Резервна енергия за топлофикационните дружества – това може да бъде мазут с 1% съдържание на сяра, който отново се доставя предимно от Русия”, коментира енергийният експерт Еленко Божков.

„За България алтернативата е възможността за газ от Азербайджан, с интерконектора от Гърция, опити за втечнен газ. Но, като цяло, ние сме тежко зависими от руските доставки. Хубавото в цялата тази верига е това, че България не само е потребител на руски газ, но е и важен транзитен пункт за руски газ към настроени приятелски към Русия държави – Сърбия и Унгария”, добави Керемедчиев.

Спирането на енергийните доставки обаче ще удари най-вече икономиката на Русия, казва той, затова този вариант е малко вероятен. И смята, че Германия ще бъде определяща за това как ще се развие диалогът.

„Германия продължава да се противопоставя на максималните санкции спрямо Русия. Изцяло по икономически причини, защото наистина тези санкции биха имали по-скоро ефекта на бумеранга”, смята бившият зам.-външен министър.

Г-7 налага чудовщни санкции:

Групата на седемте държави с най-силна икономика в света обяви, че е готова да наложи нови санкции на Русия, освен вече обявените тази седмица, ако тя не сложи край на войната си срещу Украйна, предаде NOVA, позовавайки се на Франс прес.

Г-7 призовава Москва да сложи незабавно край на нападението си срещу Украйна, мирното население и гражданската инфраструктура на страната и да изтегли без забавяне войските си.

“Организацията няма да признае никаква наложена със сила промяна в статута на Украйна или, иначе казано, анексиране на територии”, се казва в изявлението, публикувано от германското председателство на Г-7 след среща на външните министри на седемте страни, проведена по видеоконферентна връзка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Радев с първи коментар за поисканата от Кирил Петков оставка на Стефан Янев
Next: Извънредно! Организират протест в защита на министър Стефан Янев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.