Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руски бизнесмен: Давам 1 000 000 долара за ареста на Путин
  • Новини

Руски бизнесмен: Давам 1 000 000 долара за ареста на Путин

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
vladoputininnnn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Обещавам да платя 1 000 000 долара на офицерите, които, спазвайки конституционното си задължение, арестуват Путин като военнопрестъпник според руските и международните закони. Това написа в личния си профил във Фейсбук Александър Конанихин. Конанихин е предприемач и бивш банкер, пише Actualno.com.

Той започва кариерата си като основава частна банка в Русия към края на комунистическото управление. Банката е първата руска, получила лиценз след падането на СССР да извършва международни валутни операции. По онова време Конанихин е считан за може би най-богатият човек в Русия. През 1992 година обаче, той бяга в САЩ, твърдейки, че в Русия почва да се надига “мафиотизация”.

Руската военна прокуратура обаче му повдига обвинение – че е източил 8,1 млн. долара от Руската фондова борса в офшорни сметки. Впоследствие обвиненията падат, но Конанихин получава политическо убежище в САЩ, макар че е на косъм да бъде върнат в Русия – заради визово нарушение. Руснакът успява да докаже в американския съд, че това не е така.

С годините Конанихин развива бизнес в САЩ, като е известен с разработването на софтуер, който помага на работодатели да следят какво правят служителите им в работно време. Той основава и бизнес център за създаване на съдържание в Wikipedia – по платен път, като компанията му WikiExperts.us предлага услуги за редакции в Wikipedia, но през 2013 година е изхвърлен от този бизнес.

Интересен факт е, че първоначално Конанихин пусна съобщението си за Путин във Фейсбук с плакат “жив или мъртъв”, но социалната мрежа спира публикацията. Затова сега се вижда само текстът, в който пише още:

“Путин не е руският президент, тъй като дойде на власт в резултат на спецоперация по взривяване на жилищни сгради в Русия, след което наруши Конституцията, като елиминира свободните избори и убива опонентите си. Като етнически руснак и руски гражданин виждам като свой морален дълг улесняването на денацификацията на Русия. Ще продължа да съдействам на Украйна в героичните ѝ усилия да устои на нападението на путиновата орда”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Току-що се получи важно съобщение от Путин за България. Дойде и от Белия дом, ето думите на Байдън
Next: Астроложката Алена: Звездите не вещаят нищо добро за Путин и Русия

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.