Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руски бизнесмен: Давам 1 000 000 долара за ареста на Путин
  • Новини

Руски бизнесмен: Давам 1 000 000 долара за ареста на Путин

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
vladoputininnnn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Обещавам да платя 1 000 000 долара на офицерите, които, спазвайки конституционното си задължение, арестуват Путин като военнопрестъпник според руските и международните закони. Това написа в личния си профил във Фейсбук Александър Конанихин. Конанихин е предприемач и бивш банкер, пише Actualno.com.

Той започва кариерата си като основава частна банка в Русия към края на комунистическото управление. Банката е първата руска, получила лиценз след падането на СССР да извършва международни валутни операции. По онова време Конанихин е считан за може би най-богатият човек в Русия. През 1992 година обаче, той бяга в САЩ, твърдейки, че в Русия почва да се надига “мафиотизация”.

Руската военна прокуратура обаче му повдига обвинение – че е източил 8,1 млн. долара от Руската фондова борса в офшорни сметки. Впоследствие обвиненията падат, но Конанихин получава политическо убежище в САЩ, макар че е на косъм да бъде върнат в Русия – заради визово нарушение. Руснакът успява да докаже в американския съд, че това не е така.

С годините Конанихин развива бизнес в САЩ, като е известен с разработването на софтуер, който помага на работодатели да следят какво правят служителите им в работно време. Той основава и бизнес център за създаване на съдържание в Wikipedia – по платен път, като компанията му WikiExperts.us предлага услуги за редакции в Wikipedia, но през 2013 година е изхвърлен от този бизнес.

Интересен факт е, че първоначално Конанихин пусна съобщението си за Путин във Фейсбук с плакат “жив или мъртъв”, но социалната мрежа спира публикацията. Затова сега се вижда само текстът, в който пише още:

“Путин не е руският президент, тъй като дойде на власт в резултат на спецоперация по взривяване на жилищни сгради в Русия, след което наруши Конституцията, като елиминира свободните избори и убива опонентите си. Като етнически руснак и руски гражданин виждам като свой морален дълг улесняването на денацификацията на Русия. Ще продължа да съдействам на Украйна в героичните ѝ усилия да устои на нападението на путиновата орда”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Току-що се получи важно съобщение от Путин за България. Дойде и от Белия дом, ето думите на Байдън
Next: Астроложката Алена: Звездите не вещаят нищо добро за Путин и Русия

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.