Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руски килъри три пъти са опитали да убият Зеленски тази седмица, но са били предадени от
  • Новини

Руски килъри три пъти са опитали да убият Зеленски тази седмица, но са били предадени от

Иван Димитров Пешев март 31, 2022
zenelkilursks.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Президентът на Украйна Володимир Зеленски е оцелял в най-малко три опита за убийство през последната седмица, пише днес британският „Таймс“.

Два различни екипа са изпратени да убият украинския президент – наемници от подкрепяната от Кремъл групировка „Вагнер“ и чеченски специални части. И двата са били осуетени от антивоенни елементи в рамките на Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ).

Наемниците на Вагнер в Киев претърпяха загуби по време на опитите си и се казва, че са били разтревожени от това колко точно украинците са предвидили ходовете им. Източник, близък до групата, каза, че е „зловещо“ колко добре е бил информиран екипът за сигурност на Зеленски.

В събота е било осуетено покушение срещу Зеленски в покрайнините на Киев. Украинските служители по сигурността казаха, че е бил „елиминиран“ кадър на чеченските наемни убийци.

Повече от 400 руски наемници действат в Киев със заповеди от Кремъл да убият президента Зеленски и неговото правителство и да подготвят почвата за поемане на контрол от Москва.

Групата „Вагнер“, частна милиция, управлявана от един от най-близките до президента Владимир Путин олигарси, Евгений Пригожин, и действаща като клон на държавата, долетяла с наемници от Африка преди пет седмици с мисия да обезглави правителството на Зеленски в замяна на тлъст финансов бонус.

Информацията за тяхната мисия е достигнала до украинското правителство и часове по-късно Киев е обявил 36-часов „твърд“ полицейски час, за да почисти града за руски диверсанти, предупреждавайки цивилните, че ще бъдат разглеждани като агенти на Кремъл и рискуват да бъдат „ликвидирани“, ако излязат навън.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Слави търпя, мълча, но накрая изригна безпощадно: Над 100 000 македонци са с БГ паспорти, а се страхуват да се нарекат българи
Next: Само на 47 години почина Валентин Велев от НФСБ

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.