Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Садизъм: Много страшни разкрития за убийството на Митко в Цалапица
  • Новини

Садизъм: Много страшни разкрития за убийството на Митко в Цалапица

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
shfhrthrthdhf.png

“Убили са го от бой и след това са минали с колата върху него” – това казва жители на Цалапица за убийството на Димитър Малинов.

“Ами, отиде си! Младо момче на 24 години. Това е садизъм според мен.

Говори се за наркотици, но колко е вярно, за финансова, че е била пречката.

Майка му живее тук, а баща му в Стамболийски, те са разведени. Той е дошло момчето тук на гости и казал на майка си, че го заплашват да го бият и изчезва.

Излиза, те го карат с колата от тяхната улица и го карат там и са го пребили. Убиват го от бой и са минали с колата през него.

Вече умряло момчето, те минават с колата през него и са го заровили там”, това разказа жител на селото, цитиран от Plovdiv24.bg.

Мъжът уточнява, че това е основната версия, за която се говори в селото.

Според него е имало съучастници: “Двамата братя близнаци са помогнали, с тяхната кола са го закарали и там са го мачкали, след като е умрял, копаят, заравят и хвърлят строителни отпадъци върху него, но са го намерили.

Бил помагал и бащата на близнаците – така казват хората”.

“Полицията ни разпита. В цялото разследване служители от кметството бяха поемни лица, свидетели на място на претърсванията и отделно ни разпитаха дали имаме някакви контакти с него.

В четвъртък той е подписал, преди да замине, пълномощно, с което упълномощава баща си да му изкара документи”, това разкри към кметът на Цалапица Ивайло Данаилов за Рангел, който се издирва за убийството на Димитър.

[null]

Кметът на Цалапица Ивайло Данаилов

“Заминал е три дни по-късно за Германия, доколкото разбрах, но на нас ни каза, че бърза да си замине и затова иска да си изкара пълномощно”, добави кметът.

Ето какво казва още Данаилов за съмненията на хората, че има съучастници: “Има някаква информация, 100% съм сигурен, която е неофициална и е на ниво приятели между извършители, съучастници и прочие.

Тази информация е ясна и на полицията, но тя не е общодостъпна. По данни от полицията 13 човека са разпитвани. Това е някаква групичка приятели близки, познати”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия: Отиде си една млада красива дама
Next: НОИ: От август повече пари ще вземат всички тези хора

Последни публикации

  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.