Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ
  • Новини

САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ

Бившият футболен национал разказа пред „България Днес“ за тежката болест, която откриват на дъщеря му Любомира. „Това е един рак, който е без симптоми. Като замина да учи в Южна Корея, я заболя левият бъбрек. Отивайки на преглед, й дават хапче, което успокоява болката, и й казват, че е някакъв спазъм. След няколко дни пак я заболява, отива и й правят 5Д скенер. Установяват, че на единия бъбрек има израстък около 7,5-8 см.“, споделя Сакалиев пред вестника.

„Това нещо в нея расте от 0,5 до 1 см на година. Това означава, че тя го има от 11-годишна. След като стана ясна диагнозата, й направиха операция. Отстраняват й бъбрека, бъбречната жлеза и два лимфни възела. След като приключва операцията, правят пак скенер, за да видят дали има разсейки, и засега няма. Проблемът на този вид рак сарком е, че той много бързо се разпространява. Много е агресивен и се разпространява навсякъде из тялото чрез кръвта. Преди няколко дни на дъщеря ми пак й направиха скенер. В четвъртък заминавам за Лондон, тогава вече ще видим дали има разсейки и как ще продължим“, допълва „армеецът“.

Сакалиев споделя, че никой не може да се ангажира и да дава прогнози. По думите му основното е, човек да мисли в правилната посока, да не се предава.

„Психиката в такава ситуация е най-важна. Очаквах подкрепа, но не в такива мащаби. Всичко това надмина моите очаквания. Знам, че хората помагат, така както и аз съм помагал. Но това е като цунами, няма и за 24 часа парите се събраха. Ако Люби има нужда от допълнително лечение, те ще се използват. Ако не, ще бъдат дарени за лечение на друго болно дете. Искам всичко да бъде прозрачно. Сметката, в която се събират пари, беше нулева от датата, в която публикувах това за Люби. Искам да се знае какви пари са влезли, колко са били разходите и приходите.“, допълва още футболистът.

По думите на Сакалиев до този момент сумата е около 70 хил. евро. Тя не е фиксирана, защото след започване на лечението не се знае как ще се развие самият процес.

„Може да е под тази сума, но може и да е над. Това ще стане ясно по време на лечението. Тези средства са за химиотерапията. Въпросната болница, в която се намира, е много добра. И със Стилиян Петров съм говорил по този въпрос. Да, може да е малко по-скъпа, но като цяло хората, които работят там, са много компетентни и са едни от най-добрите в Европа. Ние сме внесли 15 хил. евро, за да може да започне лечението. Оттук нататък след всяко едно действие, което болницата предприема към Люби, ще изпраща информация какво се е случило, колко пари и за какво са дадени и колко още са необходими. Сестра ми се занимава с всичко, свързано с финансите и разплащанията към болницата“, допълва Стойко Сакалиев.

Бившият нападател на ЦСКА не разкрива кой е човекът, който му е помогнал не само финансово, но и психически. Благодарен е на всеки, който е откликнал на апела за спасението на дъщеря му.

Continue Reading

Previous: Месец след сватбата вокалистката на Трифонов потъна в скръб
Next: Българската сватба, която стана известна в цял свят

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.