Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ
  • Новини

САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ

Бившият футболен национал разказа пред „България Днес“ за тежката болест, която откриват на дъщеря му Любомира. „Това е един рак, който е без симптоми. Като замина да учи в Южна Корея, я заболя левият бъбрек. Отивайки на преглед, й дават хапче, което успокоява болката, и й казват, че е някакъв спазъм. След няколко дни пак я заболява, отива и й правят 5Д скенер. Установяват, че на единия бъбрек има израстък около 7,5-8 см.“, споделя Сакалиев пред вестника.

„Това нещо в нея расте от 0,5 до 1 см на година. Това означава, че тя го има от 11-годишна. След като стана ясна диагнозата, й направиха операция. Отстраняват й бъбрека, бъбречната жлеза и два лимфни възела. След като приключва операцията, правят пак скенер, за да видят дали има разсейки, и засега няма. Проблемът на този вид рак сарком е, че той много бързо се разпространява. Много е агресивен и се разпространява навсякъде из тялото чрез кръвта. Преди няколко дни на дъщеря ми пак й направиха скенер. В четвъртък заминавам за Лондон, тогава вече ще видим дали има разсейки и как ще продължим“, допълва „армеецът“.

Сакалиев споделя, че никой не може да се ангажира и да дава прогнози. По думите му основното е, човек да мисли в правилната посока, да не се предава.

„Психиката в такава ситуация е най-важна. Очаквах подкрепа, но не в такива мащаби. Всичко това надмина моите очаквания. Знам, че хората помагат, така както и аз съм помагал. Но това е като цунами, няма и за 24 часа парите се събраха. Ако Люби има нужда от допълнително лечение, те ще се използват. Ако не, ще бъдат дарени за лечение на друго болно дете. Искам всичко да бъде прозрачно. Сметката, в която се събират пари, беше нулева от датата, в която публикувах това за Люби. Искам да се знае какви пари са влезли, колко са били разходите и приходите.“, допълва още футболистът.

По думите на Сакалиев до този момент сумата е около 70 хил. евро. Тя не е фиксирана, защото след започване на лечението не се знае как ще се развие самият процес.

„Може да е под тази сума, но може и да е над. Това ще стане ясно по време на лечението. Тези средства са за химиотерапията. Въпросната болница, в която се намира, е много добра. И със Стилиян Петров съм говорил по този въпрос. Да, може да е малко по-скъпа, но като цяло хората, които работят там, са много компетентни и са едни от най-добрите в Европа. Ние сме внесли 15 хил. евро, за да може да започне лечението. Оттук нататък след всяко едно действие, което болницата предприема към Люби, ще изпраща информация какво се е случило, колко пари и за какво са дадени и колко още са необходими. Сестра ми се занимава с всичко, свързано с финансите и разплащанията към болницата“, допълва Стойко Сакалиев.

Бившият нападател на ЦСКА не разкрива кой е човекът, който му е помогнал не само финансово, но и психически. Благодарен е на всеки, който е откликнал на апела за спасението на дъщеря му.

Continue Reading

Previous: Месец след сватбата вокалистката на Трифонов потъна в скръб
Next: Българската сватба, която стана известна в цял свят

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
  • Марина седеше на тясната желязна койка, сгушена в стария шал, който някога ѝ беше подарил синът ѝ. Саша. Нейната гордост. Нейното момче. Тя го беше родила на двадесет и две, когато съпругът ѝ загина на строеж
  • Когато заплатата на съпруга ми, Райън, се удвои, очаквах благодарност. Може би спонтанна ваканция. Или поне празнична вечеря. Това, което не очаквах, беше зашеметяващо искане: да започнем да делим всички домакински разходи 50/50 – въпреки факта, че работех на непълно работно време по негово настояване.
  • Госпожа Лилия винаги е била „дамата с цветята“ в нашия квартал. Тя се караше на децата, че стъпват по теменужките ѝ, раздаваше мини тиквички от градината си и разказваше истории за покойния си съпруг
  • Никога не си бях представяла, че едно обикновено посещение на гроба на майка ми ще промени живота ми завинаги. Но един следобед видях жена, която изхвърляше цветята, които току-що бях оставила. Объркана и разстроена, аз се приближих до нея – само за да разкрия тайна, която разтърси целия ми свят. Казвам се Лаура и това е историята за това как открих сестра, за чието съществуване дори не подозирах.
  • Лена се сгуши на изоставена автобусна спирка, притискайки новородените си дъщерички. Студената, мокра от дъжда нощ я обгръщаше като леден саван. Вятърът свистеше през подгизналите ѝ дрехи, пронизвайки я до кости, докато шепнеше отчаяна молитва.
  • Заради болест мъжът ѝ не излизаше от къщи… но когато Анна се върна по-рано от обикновено, я застигна ужасяваща истина…
  • Цял живот се гордеех с умението си да вземам бързи решения. На работа тази черта ми е само от полза – докато другите размишляват, аз вече действам. Работех като старши финансов анализатор в голяма инвестиционна компания, където всяка секунда можеше да струва милиони
  • Изгониха ме от дома, когато бях на петнайсет. Не с куфар, не с викове, както става по филмите. Просто една вечер майка ме погледна така, сякаш съм ѝ чужд, и каза: „Илюша, така е по-добре.
  • Семьон все казваше на Люба, че трябва да отслабне.
  • Вие всичко предадохте на сестра ми? Отлично — нека сега тя да плаща за вашите дългове. Аз повече няма да дам и стотинка!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.