Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сами си правим домашно масло: Как от 1 литър получаваме 700 грама чисто масло
  • Новини

Сами си правим домашно масло: Как от 1 литър получаваме 700 грама чисто масло

Иван Димитров Пешев май 20, 2023
masdasldasksrlasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако не сте доволни от качеството на маслото, което сте закупили от магазина, имаме просто решение за вас. Само с един продукт, а именно заквасена сметана, можете лесно да приготвите своето домашно масло!

Процесът на приготвяне на домашно масло е бърз и лесен, а най-доброто е, че можете да бъдете на сто процента уверени, че то е напълно натурално, без никакви консерванти като тези, които се съдържат в купените продукти.

За да направите домашно масло, е най-добре да използвате заквасена сметана от надежден източник, предпочитайки домашно произведена. За да получите вкусно масло, важно е не само качеството на изходния продукт, но и неговият вкус.

Заквасената сметана трябва да е със стайна температура. За да започнете процеса на смазване на маслото, ви е необходим кухненски робот с приставка за тесто или миксер с купа. Изсипете заквасената сметана в купата на кухненския робот.

За да предпазите околната среда от разпръскване на течност по време на смазването на маслото, облечете купата със заквасена сметана с покривка от стреч фолио.

Започнете да разбивате заквасената сметана на ниска скорост и постепенно увеличавайте до максимум. На първоначалните етапи заквасената сметана ще придобие пухкава консистенция, а след около 15 минути по повърхността й ще се появят жълти зърна.

Продължете да разбивате, докато цялата течност, наречена суроватка, се отдели напълно от маслото. След това изключете кухненския робот и отцедете суроватката. Не я хвърляйте! Можете да използвате суроватката за приготвяне на чудесен домашен хляб или палачинки.

Преместете полученото масло в сито, което сте покрили с марля. Изцедете леко маслото, като го притискате със специална преса.

След това маслото трябва да бъде изплакнато. За тази цел прехвърлете го в дълбока купа и го покрийте със студена преварена вода.

Използвайте лъжица, за да разбъркате маслото. Изцедете водата и повторете процедурата още два пъти.

След това, използвайки лъжица или преса, отцедете останалата вода от събраното масло. Изхвърлете отделената вода.

Добавете сол на вкус и разбъркайте маслото. Солта ще помогне да запазите маслото свежо за по-дълго време.

Съществува и по-лесен метод за отделяне на течността от маслото след изплакване. Разделете маслото на части в зависимост от големината на калъпите, които планирате да използвате, и поставете всяка топка масло в голям буркан, предварително охладен в хладилника.

Затворете добре буркана и започнете интензивно да го разтърквате в различни посоки, докато цялата течност се отдели от маслото и то придобие гладка структура.

Готовото масло прехвърлете в съд, подходящ за съхранение, и го поставете в хладилника, като го използвате в рамките на три дни.

Приятно готвене!

Съвет от главния готвач: Ако не планирате да използвате цялото количество масло наведнъж, можете да го съхранявате във фризера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фикус и аспирин: Ефективни средства срещу дископатия и различни ставни заболявания
Next: 5-минутно почистване на пералнята – 4 пакетчета и става уникална без химикали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.