Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само за 5 минути фугите на плочките в банята ще заблестят от чистота благодарение на тази смес
  • Новини

Само за 5 минути фугите на плочките в банята ще заблестят от чистота благодарение на тази смес

Иван Димитров Пешев август 4, 2022
fiugautuaute.jpg

Във фугите на плочките в банята постоянно се натрупва мръсотия, която не може да се отстрани с обикновен препарат.

В случая опитните домакини разчитат на прост, но ефективен метод за почистването им.
Топ трик за почистване на фугите в банята само за 5 минути

В половин чаша гореща вода разтворете 1 лъжица лимонена киселина. Разбъркайте, докато нейните кристалчета се разтворят напълно.

След това изсипете лъжица сода и няколко супени лъжици течен сапун за пране. Разбъркайте сместа до хомогенизиране.

За да придадете по-приятен аромат на течността, добавете 2-3 капки етерично масло от лимон, портокал или хвойна към нея.

Съставът се прилага върху замърсените зони и се оставя да престои 5 минути, след което фугите се почистват със стара четка за зъби.

Изплакнете с вода и плочките ще заблестят от чистота.

Още трикове за домакинството:

Довършвайте готвенето на пастата в тигана

Трикът как се довършва приготвянето на паста в тигана промени живота ми.

Един ден видях готвачите в заведение да изсипват сварената паста в тигана със сос, да я бъркат известно време и да добавят малко от водата, в която са варили пастата (и може би малко парченце масло), след което да я поднасят.

Съответно възпроизведох тази техника у дома. Имаше смисъл: защо да не се готви пастата (поне в последната минута) в соса й? Така вкусът прониква в пастата.

Тайното оръжие се оказа добавянето на водата от варенето й. Този богат на скорбяла еликсир създаде подобен на емулсия или крем сос, който свърза всичко в едно, превръщайки го в завършено ястие, вместо в два сглобени елемента.

От този момент нататък никога повече не готвя паста другояче.

Не се плашете от горещината (и от малко пушек)

Урок №1, който научих от работата като професионален готвач: не се бойте от горещината.

Няма начин да получите добро изпичане на стек или каквото и да е месо, без да вдигнете температурата. А ако вдигате температурата, ще се образува и някакъв пушек, когато месото влезе в досег със съда за готвене.

Това е нещо нормално – не се страхувайте! Просто бъдете готови да отворите прозорци и да изключите детектора за дим, преди да се задейства алармата.

Урок №2 може а бъде обобщен в малка игра, която обичам да наричам ‘Давай, опитай да прекалиш с подправките в този бургер.’

Мини-рендето и стъргалката не са само за сирене

Невероятно беше да открия, че мога да използвам стъргалката не само за цитрусови плодове.

Вместо мъчително бавно да кълцам на ситно чесън и джинджифил, аз просто ги настъргвам в салатения дресинг или сотето.

Използвайте ножица в кухнята

Използвайте ножица, за да нарежете храната на детето си. Имам предвид, съдържанието на купичката.

Нарязвам ВСИЧКО с ножица, когато става дума за храна за деца.

Използвайте сол за почистване на чугунените тигани

Чистете чугунени съдове със сол. Това е бърз и лесен начин да попиете мазнината, която би могла да граняса в тигана, без да използвате сапун, който би нарушил омасляването и би довел до ръждясване на тигана.

Солта също така помага за изсушаването на залепнали частици – за по-лесното им премахване.

Дайте пространство на зеленчуците

Не препълвайте съда за печене. Моите печени зеленчуци винаги бяха само ‘приемливи’ – и не съзнавах, че това се дължи на факта, че тъпча вътре колкото зеленчуци се поберат.

Сега им оставям малко пространство – и печените ми зеленчуци са станали два (или три, или четири?) пъти по-добри.

Вземете си шпатула за риба (и я използвайте за всичко)

Рибената шпатула беше безценно откритие. Използвам я за всичко – от омлети до пържени патладжани, сваляне на бисквити от тавата и – естествено – риба.

Би трябвало да я преименуват на „шпатула за всичко“, може би така повече хора ще си я купят.”

Киснете кафявия ориз

Накисването за една нощ на кафявия ориз улеснява варенето му.

Използвайте пасатов

Голям почитател съм на пасатор — не разбирам как изобщо някога съм правила супа (а правила ли съм? Изглежда сякаш е било в древността), преди да си купя такъв преди около две години.

Кухненските роботи са нещо чудесно, но за по-малко от $30 можете да получите перфектна кремсупа с много по-малко усилия.

Тенджерата под налягане е сбъдната мечта за бобовите храни

Не че не обичам да накисвам бобови храни, но когато използвах тенджерата под налягане, за да направя най-добрия сушен нахут, който съм вкусвала в живота си, се превърнах в маниакален пророк на тенджерите под налягане.

Нужни са само 40 минути готвене без наблюдение — вместо 3 часа плюс киснене цяла нощ — за да получите перфектно меки, кремести отвътре, безупречно подправени зрънца нахут (или каквото и да е бобово растение). Оттогава не го правя другояче.

Сол, и пак сол

Научете се да използвате правилно солта! Израснала съм с необичаща сол (но иначе чудесна!) майка диетоложка, и не бях школована във вълшебната магия на натриевия хлорид, докато не заработих като професионален готвач.

По-конкретно: колкото повече мазнина съдържа дадено ястие, толкова повече сол е нужна, за да изпъкне реално вкусът (мислете за бургер или богат сметанов сос). Винаги работи.

За дресинги, бурканът е най-добрият ви приятел

Някога правех опасното балансиране на купа и разбиване, докато приготвях винегрет, но животът ми (или поне салатите ми) завинаги се промени, когато най-после се възползвах от това, че имам безгранични резерви от буркани с закопчаващ се капак.

Поставям оцет, дижонска горчица, подправки и олио в половинлитров (или по-малък) буркан с капака отгоре, разтърсвам добре и съм готова.

А и мога да направя още и да го съхранявам в същия буркан. Сериозно, как досега не съм се сетила за това!?

Най-добрият начин да почистите зеленината

Помня веднъж, че се канех да измия салата, и баща ми ми каза да я мия от страната на листото, а не откъм стеблото.

Ако има мръсотия около стеблото – а обикновено тя е точно там, естествено! — и я миете по другия начин, я разнасяте по листото.

Мисля за това всеки път, когато мия зеленина. Освен това беше съвет от баща ми, който се занимаваше само с малка част от готвенето вкъщи.

Режете правилно лука

Научете се как да накълцате правилно лук на малки парченца. Просто потърсете в Google. Няма нужда да ми благодарите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йосиф Сърчаджиев за Време разделно: Стъпках хляба, това ме съсипа!
Next: Отец Иван потъна в мизерия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.