Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само на 50 години почина голямата българска тенисистка Елена Пампулова
  • Новини

Само на 50 години почина голямата българска тенисистка Елена Пампулова

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
skdaskdasjdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 50-годишна възраст почина известната българска бивша тенисистка Елена Пампулова-Бергоми, съобщиха от Българска федерация по тенис.

Пампулова-Бергоми е дъщеря на многократните републикански шампиони по тенис Емилиян Пампулов и Любка Радкова.

 

Тя има една титла от турнирите на УТА на сингъл и 3 на двойки, 12 титли от турнирите на ITF на сингъл и 8 на двойки. През 1996 година достига до номер 62 в световната ранглиста, предава Блиц Спорт.

Елена Пампулова-Бергоми е дългогодишна националка на България за Фед Къп и една от българките, която е печелила титлата от турнир на WТА.

 

Софиянката триумфира на турнира в Сурабая (Индонезия) през 1994 година. Пампулова-Бергоми има участия в турнири от Големия шлем, както и в олимпийския турнир в Барселона през 1992 година.

През 1991 година се омъжва за Аксел Вагнер, но на 25-годишна възраст остава вдовица.

През юли 2006 г. Елена се омъжва за дългогодишния си приятел швейцареца Кристиян Бергоми. През март 2008 г. се ражда синът им Алекс.

 

Още една скръбна вест от днешния ден:

 

Напусна ни художникът Иван Генов, съобщи колегата му – скулпторът Иван Тотев в социалните медии. Маестрото е роден през 1959 г. в първомайското село Градина.

Завършва Художествена гимназия в Казанлък и Художествена академия в класа на акад. Светлин Русев и после в класа на проф. Найден Петков.

Преподавател е в Художествената гимназия и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.

Член е на Съюза на българските художници. Иван Генов създател и ръководител на студио „Хомо Луденс“ в Градина.

Участвал е в множество национални, окръжни групови изложби у нас и в чужбина.

Има самостоятелни изложби в български галерии и бе активна част от художествения живот на Пловдив.

Маестрото ще бъде изпратен с поклонение утре от 11,00 часа в църквата в село Градина.

Източник: plovdiv24

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Загубата е огромна: Напусна ни легендарният български творец Иван Генов
Next: Марина пазарува в голяма верига и пропищя: Цената на етикета една, а на касата плащаш друга

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.