Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Само разбивам, пека и заливам със сироп: Става сочен като баклава, а ароматът му те удря право в небцето
  • Без категория

Само разбивам, пека и заливам със сироп: Става сочен като баклава, а ароматът му те удря право в небцето

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Screenshot_27

Няма как да похвалим достатъчно този сладкиш – сочен, ароматен, чудно вкусен, а на всичкото отгоре и много лесен! Само разбивате продуктите, печете и после заливате всичко със сироп!

Сочната му текстура и наситеният вкус идват от комбинацията от кокос, грис и стафиди, напоени с ром, и го правят направо неустоим.

Пасва идеално на всеки повод, независимо дали приготвяте десерт за семейството, гости или просто искате да се поглезите с кафе или чай. Ето какво ви трябва за нашия Сочен сладкиш със стафиди и кокос :

Сочен сладкиш със стафиди и кокос

Продукти:

  • 4 яйца
  • 50-100 г захар
  • 100 г брашно
  • 100 г грис
  • 100 г кокос (оставете малко за поръсване)
  • 200 мл течно кисело мляко
  • 100 г стафиди (накиснати в ром)
  • 50 мл зехтин (или разтопено масло/маргарин)
  • 1 бакпулвер
  • 1 ванилова захар
  • настъргана кора от един лимон

За сиропа:

  • 200 г захар
  • сок от 1/2 лимон
  • 70-100 мл вода

Приготвяне:

продукти сладкиш

Снимка: YouTube

Разбийте белтъците със захарта до твърд сняг, след което добавете жълтъците и продължете да разбивате.

След това изсипете течните съставки, разбъркайте с тел или шпатула и накрая сухите съставки.

Когато получите гладка смес, сипете пресятия сух грис. Сместа се изсипва в предварително намаслена и набрашнена форма с размери 30х25 см, след което се пече 30-40 минути в загрята на 200 градуса фурна.

тесто в тавата

Снимка: YouTube

Докато сладкишът се пече, пригответе сиропа: оставете да поври 4-5 минути от момента на завиране на умерен огън. Изпеченият сладкиш се нарязва на кубчета и се залива бавно с топлия сироп. Отгоре се поръсва с кокос.

сочен сладкиш със сироп

Снимка: YouTube

Оставете да попие хубаво и да се охлади, преди да го поднесете.

кубчета сладкиш

Снимка: YouTube

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Настанаха тежки времена, по-тежки от черна земя – думите на тази самотна майка ще ви задавят от сълзи
Next: В лютия студ, бременна жена, боса, почука на вратата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.