Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Само разбивам, пека и заливам със сироп: Става сочен като баклава, а ароматът му те удря право в небцето
  • Без категория

Само разбивам, пека и заливам със сироп: Става сочен като баклава, а ароматът му те удря право в небцето

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Screenshot_27

Няма как да похвалим достатъчно този сладкиш – сочен, ароматен, чудно вкусен, а на всичкото отгоре и много лесен! Само разбивате продуктите, печете и после заливате всичко със сироп!

Сочната му текстура и наситеният вкус идват от комбинацията от кокос, грис и стафиди, напоени с ром, и го правят направо неустоим.

Пасва идеално на всеки повод, независимо дали приготвяте десерт за семейството, гости или просто искате да се поглезите с кафе или чай. Ето какво ви трябва за нашия Сочен сладкиш със стафиди и кокос :

Сочен сладкиш със стафиди и кокос

Продукти:

  • 4 яйца
  • 50-100 г захар
  • 100 г брашно
  • 100 г грис
  • 100 г кокос (оставете малко за поръсване)
  • 200 мл течно кисело мляко
  • 100 г стафиди (накиснати в ром)
  • 50 мл зехтин (или разтопено масло/маргарин)
  • 1 бакпулвер
  • 1 ванилова захар
  • настъргана кора от един лимон

За сиропа:

  • 200 г захар
  • сок от 1/2 лимон
  • 70-100 мл вода

Приготвяне:

продукти сладкиш

Снимка: YouTube

Разбийте белтъците със захарта до твърд сняг, след което добавете жълтъците и продължете да разбивате.

След това изсипете течните съставки, разбъркайте с тел или шпатула и накрая сухите съставки.

Когато получите гладка смес, сипете пресятия сух грис. Сместа се изсипва в предварително намаслена и набрашнена форма с размери 30х25 см, след което се пече 30-40 минути в загрята на 200 градуса фурна.

тесто в тавата

Снимка: YouTube

Докато сладкишът се пече, пригответе сиропа: оставете да поври 4-5 минути от момента на завиране на умерен огън. Изпеченият сладкиш се нарязва на кубчета и се залива бавно с топлия сироп. Отгоре се поръсва с кокос.

сочен сладкиш със сироп

Снимка: YouTube

Оставете да попие хубаво и да се охлади, преди да го поднесете.

кубчета сладкиш

Снимка: YouTube

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Настанаха тежки времена, по-тежки от черна земя – думите на тази самотна майка ще ви задавят от сълзи
Next: В лютия студ, бременна жена, боса, почука на вратата

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.