Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само 1 лъжица и Макдоналдс ряпа да яде! Чудно хрупкави пържени картофи – ето тайната:
  • Новини

Само 1 лъжица и Макдоналдс ряпа да яде! Чудно хрупкави пържени картофи – ето тайната:

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2024
asdcdsacdsfgdsfhd.png

Домашни пържени картофи, много по-вкусни и хрупкави от тези в ресторантите за бързо хранене.

Цялата „тайна“ е в добавянето на една съставка преди пърженето, с помощта на която картофките стават супер хрупкави, а не омекват, когато ги извадите от тигана.

Ето рецептата за най-хрупкавите пържени картофки: 

Най-хрупкавите пържени картофки

Необходими продукти: 

  • 500 г картофи
  • 1 супена лъжица царевично нишесте
  • 1 л олио
  • 50 мл оцет
  • 3 л вода
  • 150 г кетчуп
  • 2 скилидки чесън
  • 50 г чили

Начин на приготвяне: 

Картофите се измиват добре със студена вода, след което се обелват. След това ги нарежете на колелца с дебелина около 7-10 мм, след което нарежете тънки ленти като за пържени картофи. Нарязаните картофи се поставят веднага в студена вода, за да не потъмнеят.

 

 

Във водата се добавят 50 мл олио, след което картофите се разтриват добре с ръка, за да се отстрани максимално нишестето. Отцедете ги от мътната вода и ги поставете върху тавичка, покрита с хартиена кърпа, за да поеме излишната влага от картофите. Покрийте ги с още един слой салфетка отгоре.

 

 

След като изсъхнат добре картофите се поръсват с лъжица царевично нишесте. Разбъркайте ги добре, за да може нишестето на прах да полепне равномерно по картофите. Така приготвените картофи са готови за пържене (или печене, както желае).

 

 

Поставете ги в мрежест фритюрник и ги спуснете в загрято дълбоко олио. Оставете ги да се запържат за няколко минути, докато леко покафенеят, след което ги извадете и ги оставете да се отцедят от олиото. Прехвърлете ги в покрита с хартиена кърпа купа.

 

 

Сос:  В дълбока купа сложете 150 мл кетчуп и добавете 50 мл чили сос. Обелете две скилидки чесън, нарежете ги на ситно или настържете, след което ги добавете към кетчупа. Разбъркайте и по желание добавете различни подправки по ваш вкус. И сосът е готов, можете да го сервирате заедно с пържените картофки.

Continue Reading

Previous: Ето рецептата за прочутото Турско газирано тесто – от него стават чудо-мекици и питки
Next: Никога не изхвърляйте водата от варените макарони – ето за колко неща може да я ползвате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.