Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сапаревският Рамбо се видя в чудо на морето, жени го гонят по плажа и не спират да се кръстят
  • Новини

Сапаревският Рамбо се видя в чудо на морето, жени го гонят по плажа и не спират да се кръстят

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
hdfghwerqrasss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българският двойник на холивудската екшън звезда Силвестър Сталоун – Бисер Станоев-Рамбо, бе един от забележителните гости на традиционния събор за Голяма Богородица в родното му село Сапарево, община Сапарева баня, пише struma.bg.

Той дойде със семейството и както се полага на истински холивудски двойник, пристигна не с каква да е кола, а с американска лимузина, която за него е запазена марка от вече 20 години.

За секунди Бисер бе наобиколен от многобройните си приятели от детинство, сред които полицаят Йордан Ковачев и адашът му Йордан Вучков, които много му се зарадваха и веднага започнаха да се шегуват как я кара с тази връхлетяла го известност.

Въпреки че сапаревският Рамбо е значително по-млада версия на действителния Рамбо, много хора продължават да го бъркат с екшън героя, който преди време снима в България филма „Непобедимите”.

Бисер е от сапаревския род Станоеви, от години живее със съпругата си и двете си деца в Самоков, където работи като автомонтьор и е изключително запален по американските марки автомобили.

Ето какво сподели Йордан Вучков, който заедно с Бисер семейно са летували и наскоро са се върнали от българското Черноморие:

„Накъдето и да мръднем на плажа, тичаха към Бисер с фланелки, шапки, да им дава автографи. В чудо се видяхме, а няколко български фенки се прекръстиха с думите: „Мили, Боже! Къде така хубаво се научихте да говорите български?”. Въпреки че на всички обяснихме, че Бисер е двойник на Силвестър Сталоун, те не се отказаха от автографа, защото дори и като двойник има колекционерска стойност”.

Бисер сподели, че почти всяка Голяма Богородица идва със семейството си в родното Сапарево и се качва на Паничище и на езерата, където еуфорията на туристите, които го срещат, също е обичайна.

„Добре, че с жената нямам проблеми с тази известност, а от дете живея с тази слава и се чудя едно – аз съм значително по-млад от Рамбо, но явно визуалната прилика е толкова силна, че феновете не се замислят, че съм много млада версия на Рамбо, чиято съдба е близка до моята. Да съм двойник на звезда явно ми е съдба по рождение”, добвя той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ММС направи важно обещание относно Нургюл
Next: Служителка на Царска Бистрица обясни защо е носила мляко на княгиня Калина

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.