Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашо Кадиев напусна демонстративно Аз обичам България
  • Новини

Сашо Кадиев напусна демонстративно Аз обичам България

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
asdcdsfvdsfbvfgbfgnhg.png

Сашо Кадиев отново бе най-колоритната и емоционална личност в „Аз обичам България“ и тази вечер.

Актьорът и телевизионен водещ обаче направи нещо, което бе на път да срине добрите впечатления, които оставя в телевизионната игра по БТВ.

За първи път след нейното завръщане в ефир участник си позволи да си тръгне демонстративно и да изостави отбора си, и това се оказа именно Кадиев.

Повод за неговия гняв беше играта „Рожден ден“, на края на която тортата избухна в ръцете на Деси Стоянова, което според регламента автоматически оначаваше, че всички точки от отбора на Сашо отиват в този на отбора с капитан Камен Алипиев-Кедъра, в който са също Албена Михова и Благовест Аргиров. Така селекцията на Кедъра поведе с 43:0.

Обективността обаче изисква да признаем, че Деси нямаше никаква вина, тъй като й бе зададен труден въпрос, а до изтичането на времето оставаха броени секунди и тя нямаше време да каже „пас“ и да поиска нов въпрос.

Това обаче не бе достатъчно да Кадиев да преглътне загубата, тъй като според него са отговорили на повече въпроси, и след като ритна стола, той напусна играта.

Виждайки гърба му, Благовест със задоволство отбеляза, че Сашо явно не умее да губи, но малко след това се оказа, че синът на Катето Евро е размислил и се завърна при своите съотборници Деси и Светослав Аргиров.

Тримата още таят надежди, че могат да осъществят пълен обрат, защото остават доста игри, а накрая ще се върти и колело на късмета, в което има както 100, 50 и 25 точки, така и минус 20.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как да перете кърпите, за да възвърнете мекотата и приятната им миризма
Next: Така изглеждаха ресторантите през соца: Шопската салата 70 ст., а голямата ракия вървеше по левче

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.