Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашо Кадиев предупреди България: Тази вечер не излизайте навън!
  • Новини

Сашо Кадиев предупреди България: Тази вечер не излизайте навън!

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
sashasodaskdaosdk.jpg

кадри bTV

Зловещи предсказания направи водещият на „Преди обед” по bTV за датата 22.12.2022. Той заяви, че до края на века няма да има друга с толва много двойки и това било много лоша поличба за деня.

 

Според астролози и нумеролози, на този ден трябва да се внимава много, защото датата носила „кармимчна разплата”.

Не изпускай тези оферти:

Кадиев заяви, че тази вечер не трябва да се излиза навън, особено когато часовникът показва 22:22. „Стана ми приятно страшно”, успокои обстановката колежката му Деси Стоянова. Журналистката се надсмя на суеверията, по които се увлече сина да Катето Евро.

 

Като модерен човек, тя очевидно не вярва на астрологията и че цифрите в датите са нещо повече от любопитно съвпадение. „Важното е довечера да не се видим в 22:22, че да няма кармична разплата”, заяви Сашо Кадиев. „Няма никакъв шанс да се видим тази вечер”, отряза го Деси.

Още клюки от Преди обед:

Какво се случва между Деси Стоянова и Кадиев

Търпението на хубавицата вече поддава пред постоянните опити за майтап на Кадиев

Този път Деси Стоянова едва сдържа нервите си след поредната адски неуместна шега на Сашо Кадиев.

Водещата на „Преди обед” по bTV Деси Стоянова буквално избухна в коментара си за случая с разменените бебета в столичната болница „Шейново”. Необичайно за нея, тя повиши тон и ръкомахаше, докато обясняваше колко ужасна е тази грешка.

Журналистката, която е и майка, беше категорична, че случаят ще причини огромна психологична травма. Тя убедено заяви, че родителите трябва да си търсят правата и да поискат огромно обезщетение от болницата. Стоянова беше крайно възмутена и от начина, по който една от майките е била уведомена за случая и как при нея дошла да я убеждава, че „и другото дете е много хубаво”. Думите ѝ намериха подкрепа от седмичния коментатор в „Преди обед”, спортният журналист Ники Александров, пише vihrogon.bg.

„Ако това беше някоя болница в западна страна, щеше да е пред фалит, след като плати обезщетението”, коментира той. Александров обаче цитира и статистика, която сочи, че в САЩ годишно има 28 000 случая на разменени бебета. Двамата обърнаха внимание и на страха, който ще обхване много родители след огласяването на случая.

„И аз съм раждал в „Шейново”, опита да се пошегува Сашо Кадиев.

В отговор той получи такъв смразяващ поглед от колежата си Деси Стоянова, че веднага разбра, колко неуместно е било да осмива ситуацията. 

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте къде живее едно от разменените бебета, майката отрича за размяна: Това си е моето
Next: Потрес: Ето колко пари получава публиката в Стани богат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.