Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашо Кадиев шокира след напускането: Това никога не съм го казвал
  • Новини

Сашо Кадиев шокира след напускането: Това никога не съм го казвал

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
sahaswtqwtqw.jpg

Мина седмица от този последен емоционален ефир и сега, като влязох в  гримьорната, ми стана емоционално. Това са много хубави неща, тук се случиха
всички хубави неща в този период. Намерих си мястото, намерих си гласа, станах
почти професионалист. Това сподели в ефира на bTV бившият водещ на „Преди обед“
Сашо Кадиев.

 

„Фрапира ме реакцията на публиката, след като обявих, че не напускам. Не съм
очаквал, че до такава степен тези хора са ме заобичали, били са с мен и изказват
своето съжаление, че няма да сме заедно вече. След признанията в социалната мрежа,
които получих, си дадох сметка, че не е било напразно“, призна актьорът.

 

Пред водещия Светослав Иванов Кадиев сподели доста лични неща за покойния си
баща. „Интересуваше се от много неща, много любопитен човек. Беше предприемчив
човек. От ден първи никога не е работил за някой друг. Едно от първите му начинания,
когато е бил тийнейджър, е отглеждал гъби в мазето на блока и после ги е продавал.

 

В зората на демокрацията правеше реклама, значки, фланелки, по едно време правеше
майонеза „Евро“, на майка, с нейния лик“, разкри той.

И призна какво налудничаво нещо му се е случило, докато е бил на почивка с годеницата
си в Италия.

 

„Не съм го разказвал на никого досега. Точно на годишнината от смъртта му, 27
юли, с моята годеница Ива бяхме в Милано. Седнахме на едно ресторантче до катедралата
в центъра. Поръчах си няколко неща, които татко обичаше, да му ги нарека, той
обичаше много сладко, лимончело… Да си хапва. В момента, в който на масата дойде
тирамисуто и аз забодох една лъжица и си я сложих в устата, изведнъж духът на
татко се всели в мен, настани се заедно с мен.

 

Тялото ми се блокира, в продължение на 20 минути не мога да мръдна от стола.
20 минути бях в контакт с баща ми, всички спомени ме връхлетяха, започнах да плача
и да се смея. Всички хубави и лоши моменти минаха като на лента.

 

И някак си през шепот, молитви и разговор с баща ми, докато ядях това тирамису,
преживях това сливане.  За първи път ми се случва, бях толкова щастлив

20 минути стоях изкривен на масата. Усетих ги като един миг“, призна той.

 

На въпрос какво ще прави оттук нататък, Кадиев шеговито заяви: „Безработен съм
, който иска да ме подпомага, ще пусна сметка в интернет“. Но после съвсем сериозно
сподели за новите предизвикателства, които го очакват в театъра.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената, дала гласност на случая с обезобразеното момиче: Страх ме е!
Next: Скръбна вест! Отиде си един от най-уважаваните хора в държавата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.