Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сблъсъци в големите градове ще решат бъдещето на кабинета Денков-Габирел
  • Новини

Сблъсъци в големите градове ще решат бъдещето на кабинета Денков-Габирел

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
deandfewgew.png

“Бъдещето на този кабинет и коалиция не е ясно. То ще бъде повлияно от резултата на местния вот”, това заяви управителят на социологическа агенция “Маркет Линкс” Добромир Живков.

“Конкуренцията ще присъства като взаимоотношения между двете водещи политически сили на местния вот ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Този модел, който наблюдаваме на национално ниво, по скоро ще се търси да бъде мултиплициран и по места.

Това няма как да се случи навсякъде. В София се съмнявам, че ще се случи, в по-големите градове като Пловдив също имам съмнение, че ще се случи, във Варна – също”, коментира той и продължи:

“Няма как да нямаме сблъсъци в големите градове. Това е възможно да доведе до сътресения в управлението на национално ниво. Ако се препотвърди картината с много доминиращи резултати за ГЕРБ в цялата страна, това може би наистина ще даде усещането у най-голямата политическа сила, че може да поиска отново проверка на това какви са обществените настроения, разбира се, на избори. Това е съвсем нормално и няма нищо плашещо”.

Според него обаче този дългогодишен модел на установяване на ГЕРБ по места вече не може да бъде удържан в същия мащаб, в който той присъства понастоящем.

“Ще имаме в няколко по-големи областни центрове и в столицата вероятно съвсем нови кметове, излъчени от други политически сили, не от ГЕРБ. Това може от една страна да заздрави, а от друга страна може и да наруши баланса в управляващата коалиция”, заяви Живков, цитиран от БНР.

Според социолога ДПС не изчакват резултатите от местния вот.

“Те ще следят взаимоотношенията между двете основни политически сили, за да разберат дали могат да реализират допълнителен властови ресурс.

Вероятно в сценарий с нови избори и добър резултат за ГЕРБ и не лош резултат за ДПС, за тях това би могло да бъде следващ ход напред, поставяйки се като един стабилен евроатлантически партньор, успоредно до ГЕРБ и принизявайки позицията в политическия ни живот на ПП и ДБ.

Не изключвам и такъв план, наблюдавайки внимателно тази коренна промяна в поведението на ДПС през последните няколко месеца”.

“Изключение би било да станем свидетели на успешна партия, създадена от бивш президент”, изказа мнение Добромир Живков. Той е скептичен към развитието на такъв сценарий, свързан с президента Румен Радев.

“Когато президентът управляваше през служебните си кабинети, забелязахме, че одобрението спрямо президента започва да намалява. Именно в този период, откакто той е на политическата сцена, неодобрението към президента, макар и с много малко, превишаваше неговото одобрение.

Стара е максимата, че когато влезеш в изпълнителната власт, тогава започваш да трупаш негативи. Влезе ли президентът в тежката политическа игра със собствена партия, нещата постепенно ще започват да се променят”.

“Няма съществени изменения в електоралните нагласи”, посочи Живков относно ново социологическо проучване за нагласите на българите, което ще бъде представено до дни.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудесата не спират! 22 години след смъртта на Баба Ванга, хората пишат за нейната сила
Next: Стихията помита наред: Пътят е водопад, носи камъни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.