Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сбогом, Надя. Почина една от най-обичаните български актриси за последните няколко десетилетия
  • Новини

Сбогом, Надя. Почина една от най-обичаните български актриси за последните няколко десетилетия

Иван Димитров Пешев септември 9, 2022
nadqtoroovoraas.jpeg

На 87-годишна възраст почина актрисата Надя Топалова, изиграла десетки запомнящи се роли на сцената на Младежкия театър през 60-те, 70-те и 80-те години.

Тя е родена на 25 септември 1935 г. в София. Играе на сцената от 11-годишна. По-късно завършва тригодишна актьорска школа и заминава на работа в театъра в град Станке Димитров (днес Дупница), а след това в Плевенския театър, където я забелязва тогавашният директор на Младежкия театър проф. Кръстьо Мирски.

От 1959 г. красивата и талантлива актриса е в неговата трупа, в която е безспорна звезда и един от стожерите на репертоара – както детския, така и за възрастни.

През 1992 г., в разцвета на силите си, Надя Топалова е пенсионирана по печално известния чл. 328, т. нар. „закон Капудалиев“, сложил кръст на кариерите на някои от най-големите български актьори.

Не изпускай тези оферти:

Заедно с нея тогава са пенсионирани още от асовете на Младежкия театър Владимир Смирнов, Николай Узунов, съпругът ѝ и нейна голяма любов Георги Джубрилов и др. Топалова така и не се връща на сцената, но скоро след това написва автобиографичната си книга „S.O.S.“.

Актрисата се занимава активно с дублаж още от 60-те години. Озвучавала е герои в популярните тв сериали „Семейство Мейзга“, „Ум белият делфин“, „Синьо лято“, „Арабела“, „Костенурките нинджа“, както и в анимационните филми „Бамби“, „Пепеляшка“, „Шрек 2“ и др.
Тя е първата българска актриса, дала гласа си на Барт Симпсън от „Семейство Симпсън“ в БНТ през 90-те.

„Тя озвучи мишока, а Слава Рачева –котарака в първите поредици на „Том и Джери“ по Българската телевизия. Тя и Славка бяха чудесни Том и Джери“, написа във фейсбук бившата журналистка от БНТ Елеана Шоселова в коментар под тъжната вест за кончината на Топалова.

Още скръбни вести:

Внезапно почина преподавател от ПУ Пловдив, съобщи plovdiv24.bg, позовавайки се на дама, която е сигурен източник.

Ето какво още обясни жената:

„С прискърбие ви съобщаваме, че ни напусна завинаги Иван Стефанов Стоянов. Той беше дългогодишен преподавател по психология в Медицинския институт в Пловдив до 1980 г. и след това в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Подготви хиляди студенти от страната и чужбина. Написа множество статии и книги, посветени на психологията. Г-н Стоянов беше създател на клуб за запознанства „Контакт“ във време, когато още нямаше Фейсбук. Беше чест гост в предавания по радиото и телевизията.

Почивай в мир, психолог Стоянов и нека да е светла паметта ти! Погребението ще бъде утре, четвъртък /8.09.2022/ от 10,00 ч. на Централни гробища в Пловдив“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Закла ни! Мика Зайкова разкри страшната съдба на 75% от българите за идната зима
Next: Под обсада! Във Варна е страшно – престрелка между полицаи и бандит. Има ранени

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.