Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свада в ефир: Ризова гневно се нахвърли на човек на Костадинов, а той отвърна
  • Новини

Свада в ефир: Ризова гневно се нахвърли на човек на Костадинов, а той отвърна

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
rizozovaovasv.jpg

Сипят лъжи, които не искам дори да повтарям в национален ефир. Те говорят лъжи! Това заяви в ефира на bTV Деян Николов от „Възраждане“ по повод отменената конференция на партията заради нежеланието на журналисти от „Дневник“ и „Капитал“ да напуснат мероприятието им.

Цветанка Ризова остро възропта срещу позицията на политика, като заяви, че не е редно никой журналист да бъде гонен от публично събитие. Тя призова Николов да уточни за какви лъжи говори с точно, за да е коректно:

„Говорят, че сме проруска партия, че получаваме пари отвън. Редовно има писания в тези медии в тази посока или внушения. В следващия парламент ние ще входираме този закон, който действа в САЩ и всеки ще трябва да упоменава чии интереси защитава“, каза той.

„След това, когато те пишат нещо и когато изразяват каквато и да е позиция, там ще е записано, че мнението на тази медия, не е обективно. Това трябва да се случи“, категоричен е той.

Не изпускай тези оферти:

Ризова обаче отново отсече, че поведението на „Възраждане“ не е правилно спрямо колегите й. Това обаче допълнително нажежи страстите и Николов влезе остро в спора:

„Тези хора не са ви колеги, те не са журналисти, Това са агенции за чуждо влияние“, отсече той.

„Така или иначе ние не ги изгонихме, а просто си приключихме пресконференцията. Те да знаят, че занапред тези т.нар медии не са добре дошли в нашата централа. Време е в политиката да започнем да имаме принципи заради чуждото влияние“, смята той.

„Когато внесем този закон, всички експерти, които са част от фондации и разни неправителствени организации, ще се наложи да се пише, че не са обективни експерти, а че изразяват позицията на дадена страна по даден въпрос. Така ще се окаже, че много хора са финансово стимулирани, за да защитават определени тези. Ние искаме прозрачност“, добави Николов.

Ризова обаче не се предаде:

„Признавате ли, че опитахте да изгоните журналисти от публична собственост. Вие ли определяте кой какъв е и какви права има“, запита тя

„Това е заплаха за националната сигурност“, кратко пък й отвърна Николов.

След още конфронтации и разговори един през друг, водещата се предаде и реши да закрие предаването.

Още политика:

Водачът на листата на „Продължаваме промяната“ в 25 МИР в София Христо Петров, известен като Ицо Хазарта, коментира резултатите от предсрочните парламентарни избори на 2 октомври за първи път в профила си в социалните мрежи, като не пропусна да отправи заядливи реплики към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов и социолозите.

„На изравнилия резултата в 25 МИР – честито. Извинявай, че пак имам повече преференции от теб“, написа Хазарта, визирайки бившия премиер, с който водиха битка като водачи на листи.

Резултатите от ЦИК показаха, че ГЕРБ-СДС печели с 4% пред ПП, но Борисов губи битката за лични преференции с 9 гласа по-малко от Хазарта – 8201 срещу 8210. Христо Петров спечели лидерската битка в района и на изборите през ноември 2021 г.

„Резултатът ми е двойно по-висок от този на възрожденеца под наем, който иначе много обича да говори от името на народа. Този резултат е оценка на работата ми като народен представител, а не на песните ми“, коментира още водачът на листата на ПП в 25 МИР, като думите му в този случай се отнасят за Костадин Костадинов от „Възраждане“.

Хазарта не пропуска да се обърне иронично и към социолозите, че този път са успели да познаят победителя.

„Поздравявам ви, че този път успяхте да познаете победителя на изборите. Защо в последния месец добавяхте 5% на ГЕРБ и Възраждане, а на Продължаваме промяната отнемахте 5% е въпрос, чийто отговор знаем и аз, и вие. Може би е време да напишете декларация по този повод“, написа той.

Христо Петров благодари на избирателите и обяви поведението им за „достойно, въпреки различните ни политически пристрастия“:

„Благодаря на всеки един от вас, който намери време и смисъл тази неделя да гласува – независимо за кого. Мисля, че вашето отношение към страната ни е достойно, въпреки различните ни политически пристрастия. На всеки шест човека, гласували на миналите избори за „Продължаваме промяната“ – петима са го направили отново. След най-тежката от последните 25 години – с война, със световна финансова криза и огромна инфлация в цяла Европа – тези хора ни подкрепиха отново. Благодарим ви!“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съсипан от мъка: Голяма трагедия застигна Кръстю Лафазанов, актьорът не е на себе си
Next: Стана страшно на пъпа на София, пълно е с полиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.