Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свекърва ми сипва сол в нарязан лимон, а щом научих защо почнах и аз
  • Новини

Свекърва ми сипва сол в нарязан лимон, а щом научих защо почнах и аз

Иван Димитров Пешев декември 26, 2023
sfdvdfbdsfgfdgfhgfh.png

Всички сме чували за многото полезни свойства на лимона. Използва се при готвене, добавя се по време на консервиране и също към чай.

Лимонът съдържа голям брой полезни вещества, които имат благоприятен ефект върху човешкото тяло.

 

“Видях, че свеърва ми често пъти нарязва лимона и го поръсва със сол. Попитах я защо и щом ми каза не само, че онемях, ами започнвах и аз да го правя”, с тези думи читатела на jenata.blitz.bg започва писмото си, което изпрати на фейсбук страницата

Ето и част от невероятните ползи на нарязания лимон, поръсен със сол:

Ферментирали лимони
За нормалното функциониране на човешкото тяло са необходими не само витамини, но и калций, фосфор, минерали и много други. Всичко това се съдържа в лимоните. Освен това те имат способността да предотвратяват натрупването на вредни вещества в организма.

Ето защо, ако искате храносмилателната ви система да работи перфектно, не забравяйте да включите лимоните в диетата си. Те са особено полезни сутрин.

Затова не се отричайте от удоволствието да пиете чаша горещ чай с резен ароматен лимон. Но полезните свойства на лимона могат да се увеличат няколко пъти, ако спазвате този метод – да нарежете лимона и да го поръсите със сол. За това имаме нужда не само от сол и лимон, но и от стъклен буркан.

Процес на ферментация на лимоните
Този процес запазва уникалните свойства на лимоните! Той е изключително популярен в много страни по света.

“И така, вземаме стъклен буркан, за предпочитане двулитров или малко повече. Аз го измивам старателно със сода, за да унищожа всички патогени.

Сега оставете контейнера да изсъхне. Взимаме няколко лимона и ги измиваме внимателно. Може дори със сода за хляб. Сега ги избършете добре и след това направете няколко разреза отгоре с нож.

Взимаме солта, най-добре е грубо смляна. Сипваме я на дъното на буркана. Лимоните също се пълнят със сол и се слагат в буркан.

Затваряме буркана с капачка и го оставяме на проветриво място. При тези условия процесът на ферментация на лимоните ще започне по-бързо”, казва читателката

Но защо да правим това? Причината е проста – поради ферментацията и солта количеството на минералите и витамините в лимона се увеличава няколко пъти.

Кога ферментиралите лимони са готови за консумация?
Когато минат три дни лимоните могат да се вземат от буркана и да се ядат. Те могат да се добавят и към всякакви ястия. И освен това, можете редовно да триете лицето си с резанче от лимона и така ще си гарантирате гладка и сияйна кожа.

Но това не са всички полезни качества на ферментиралите лимони. Те са в състояние да намалят високото кръвно налягане, имат антибактериални свойства и премахват брадавици и мазоли.

Необходимо е само да нарежете малък резен лимон и да изтръскате проблемното място.

Пробвайте този невероятен трик и няма да съжалявате за многото му полезни плюсове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия: Внезапно е починало първото българско бебе на 2023 година
Next: Утре жените не бива да мият косите си, спазват се строги забрани, прави се ладуване, а 67 любими именици празнуват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.