Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Световните агенции гръмнаха: Русия загуби войната в Украйна!
  • Новини

Световните агенции гръмнаха: Русия загуби войната в Украйна!

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
svetagnenicieqq.jpeg

Белият дом: Руснаците вече загубиха войната

Новият пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия, включително ембарго върху вноса на суров петрол, ще причини повече вреда на Унгария, отколкото на Русия и само ще доведе до повишаване на енергийните цени, е заявил унгарският премиер Виктор Орбан в писмо до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, съобщи в четвъртък новинарският сайт index.hu, цитиран от БНР.

В писмото до Фон дер Лайен унгарският премиер посочва, че шестият пакет от санкции на ЕС рискува да подкопае не само енергийната сигурност на Унгария, но и единството на Европейския съзю в неговия отговор на руската инвазия в Украйна, съобщава и „Файненшъл таймс“.

„Ако ЕК настоява за приемането на това свое предложение, Комисията ще трябва да понесе пълната отговорност за исторически провал в хода на европейската интеграция“, отбеляза Орбан в писмото. Премиерът също така подчерта, че Унгария, заедно с останали членки на ЕС, не е готова да се съобрази с новата мярка в сегашния й вид и тя трябва да бъде приета, само когато Комисията „отговори на всички предварителни условия на страните членки“.

Унгария без излаз на море отдавна се противопоставя на санкциите върху вноса на руска енергия, заявявайки, че нейната икономика ще пострада непропорционално в резултат на това. Будапеща зависи от Русия за повечето си въглеводороди и планира да удвои капацитета на руска атомна електроцентрала, която е в основата на производството на електроенергия в страната, посочва „Файненшъл таймс“.

Шестият пакет от санкции далеч надхвърля консенсуса на ЕС, написа още Орбан до шефа на ЕК.

„За Унгария, предложените санкции изискват сериозна модернизация на алтернативната инфраструктура за доставки и пълно пренареждане на капацитета ни за рафинерии“, пише той. „Тези усилия отнемат време и изискват инвестиции, които са излишни и следователно не могат да бъдат финансирани на пазарна основа“.

Санкциите „отклоняват необходимите национални ресурси към излишни инвестиции в изкопаеми горива, докато съответното финансиране от ЕС е достъпно за нас само на хартия“, добавя в писмото си Орбан, намеквайки за дългогодишните спорове между Будапеща и Брюксел относно разпределението на средствата на ЕС и върховенството на закона, които забавиха парите от фондова за възстановяване и устойчивост след пандемия.

Шефът на пресслужбата на Орбан не беше открит за коментар на въпроси на Ройтерс, изпратени по имейл.

В сряда ЕК предложи най-строгия досега пакет от санкции срещу Москва за войната в Украйна, но няколко страни, притеснени от въздействието на прекъсването на вноса на петрол от Русия, застанаха на пътя на споразумението.

Няколко страни от източната част на ЕС са загрижени, че спирането на руския петрол няма да им даде достатъчно време да се адаптират, въпреки че дипломати посочиха, че на Унгария и Словакия ще бъде даден срок до края на 2023 година, посочва Ройтерс.

Унгарският външен министър Петер Сиярто каза, че дори и при предоставяне на по-дълъг период на Унгария, тя може да се съгласи с новия пакет от наказателни мерки на ЕС, само ако вносът на суров петрол от Русия по тръбопроводи бъде освободен от санкциите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: СВЕТЪТ В ШОК: Българин извърши немислимото, диря от окървавени хора, има и деца
Next: Голяма трагедия навръх Гергьовден. Семейството на Карбовски е в траур. Поклон

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.