Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът замлъкна: Изтекоха доказателства за масови гробове край Мариупол
  • Новини

Светът замлъкна: Изтекоха доказателства за масови гробове край Мариупол

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
marmiariari.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Нови спътникови снимки показват предполагаеми масови гробове близо до пристанищния град Мариупол, а представители на местните власти обвиниха Русия, че е погребала там до 9000 украински цивилни в опит да прикрие клането, което се извършва при обсадата на пристанищния град.

Снимките се появиха само няколко часа, след като руският президент Владимир Путин обяви победа в битката за Мариупол, въпреки че там има още около 2000 украински бойци, обсадени в голям стоманодобивен завод. Путин заповяда на войските си да не щурмуват, а да блокират достъпа до техните укрепления, “така че дори муха да не може да прехвръкне”.

Доставчикът на сателитни изображения “Максар” публикува снимките, на които според него се виждат над 200 масови гроба. Снимките показват дълги редици гробове, простиращи се от съществуващо гробище в град Мангуш, който е на около 20 километра от Мариупол.

Кметът на Мариупол Вадим Бойченко обвини руснаците, че “прикриват военните си престъпления”, като изнасят телата на цивилни от града и ги погребват в Мангуш. В гробовете може да има до 9000 загинали, заяви вчера градският съвет на Мариупол в публикация в Телеграм.

Бойченко нарече руските действия в града “новият Бабий Яр” – в алюзия с мястото на масови нацистки кланета, при които през 1941 г. са убити близо 34 000 украински евреи.

Когато преди три седмици, след оттеглянето на руските войски, в Буча и други градове около Киев бяха открити масови гробове и стотици мъртви цивилни, Русия отрече техните войници да са убивали цивилни там и обвиниха Украйна, че е инсценирала зверствата.

Правозащитната организация “Хюман Райтс Уоч” обаче съобщи, че е събрала доказателства за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в киевското предградие Буча.

Според доклад на организацията, нейни служители са документирали масови екзекуции, безразборна стрелба по цивилни, отвличания и изтезания, както и използването на мини.

“Почти всеки ъгъл на Буча е местопрестъпление и се усеща сякаш смъртта е навсякъде”, казва Ричард Уиър. Доказателствата сочат, че изтеглените руски сили, окупирали Буча, “пренебрегват живота на цивилните и най-основните принципи на военното право”.

Украинският прокурор Руслан Кравченко е предоставил информацията, че 278 тела, предимно на цивилни, са били открити в Буча от изтеглянето на руските сили на 31 март до 15 април. Впоследствие бяха открити още тела. В Буча са открити общо над 400 тела, някои с вързани ръце зад гърба. Украинските тайни служби говорят за “масово убийство”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Прочута украинска астроложка вцепени Русия с тази прогноза
Next: Мандалото хлопна! Започва страховитата втора фаза на войната: Байдън със страховити думи към Путин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.