Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът замлъкна, немислимото се случва: Дивашко клане на цивилни край Киев, руснаците избиват наред
  • Новини

Светът замлъкна, немислимото се случва: Дивашко клане на цивилни край Киев, руснаците избиват наред

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
arrchwrimer.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Десетки трупове по улиците след безразборна стрелба – кадрите от град Буча край Киев са наистина ужасяващи. Жертва на руснаците станаха цивилни граждани, казват местни жители.

Киев и околностите му са отново под контрола на украинците. След като руските части се изтеглиха от предградията на столицата, украинските войници претърсват селищата, останали блокирани в продължение на седмици.

Мащабът на пораженията се вижда във филмовия материал, разпространен от информационните агенции. Улиците на Буча, западно от Киев, са осеяни с трупове – цивилни граждани, по които руските войници очевидно са стреляли безразборно.

Така казват местните жители, укривали се в мазетата на домовете си. “Тези хора излязоха навън и просто бяха ликвидирани”, разказва един очевидец и допълва, че в съседното населено място било “още по-зле”. “Просто стреляха, без да задават въпроси.”

Бербок: “Кадрите от Буча са непоносими”

Германската външна министърка Аналена Бербок обяви, че на Русия ще бъдат наложени по-тежки санкции, а на украинската армия ще бъдат предоставени още помощи. Кадрите, свидетелстващи за “безогледно насилие” в Буча след изтеглянето на руските части са “непоносими”, написа Бербок в Туитър.

“На виновните за тези военни престъпления трябва да бъде потърсена отговорност. Ще засилим санкциите срещу Русия и ще окажем още по-голяма помощ на Украйна за нейната отбрана”, изтъкна Бербок.

Мнозина искат да се завърнат по домовете си

Представители на Международния червен кръст са в Буча и в съседния град Ирпен, за да подпомогнат местните хора с храни и медикаменти. “Имаше ожесточени боеве. Ние искаме да раздаваме храна, виждаме каква е хуманитарната ситуация. Предполагаме, че от съдействие имат нужда към 3500 души”, казва доброволката Альона.

Съобщението, че градовете около Киев са отново под украински контрол, доведе до увеличаване на притока на завръщащи се бежанци през полско-украинската граница. Украинският президент Володимир Зеленски обаче предупреди хората да не идват твърде рано в освободените градове. Руските части са поставили навсякъде мини, които първо трябва да бъдат отстранени.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мнозина казват, че е бил живият дявол: Распутин е предрекъл всичко до днес, задава се черна съдба на човечеството
Next: Дори и не предполагаме: Премиерът на Полша разкри истинската цел на Путин и етап 2 от плана

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.