Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • СВЕТЪТ НАСТРЪХНА: Клането в Буча е било съзнателно
  • Новини

СВЕТЪТ НАСТРЪХНА: Клането в Буча е било съзнателно

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
buchahakhka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Френският президент Еманюел Макрон осъди „непоносимите“ кадри от украинския град Буча, където бяха открити много трупове, заявявайки, че „руските власти ще трябва да отговарят за тези престъпления“.

„Кадрите, които достигат до нас от Буча, освободен град близо до Киев, са непоносими“, написа държавният глава в „Туитър“, заклеймявайки: „по улиците са труповете на стотици страхливо избити мирни граждани“.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че гледката на множество тела на мирни граждани, разпръснати по улиците на Буча в Украйна, е „тежък, непоносим удар“.

„Не можете да не възприемате тези кадри като удар в стомаха“, каза Блинкен пред Си Ен Ен ден след като ужасяващите кадри от града, отвоюван от руските сили, бяха излъчени.

„Това е реалността на това, което се случва всеки божи ден, докато продължава бруталността на Русия срещу Украйна“, каза още той.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел определи като „клане“ действията на руската армия в Буча.

Съобщава се и за масов гроб, в който се предполага, че има най-малко 300 души. Мишел написа в Туитър, че ЕС няма да остави случилото се без последствия.

„Шокиран съм от кадрите на чудовищните деяния на руската армия в освободения район на Киев. В Буча е извършено клане. ЕС оказва съдействие на Украйна и неправителствени организации в събирането на доказателства, които да послужат пред международния съд. Предстоят нови санкции от страна на ЕС. Слава на Украйна!“, написа той.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също написа коментар:

„Ужасена съм от съобщенията за неописуемия ужас в районите, от които се изтегля Русия. Необходимо е спешно провеждане на независимо разследване. Извършителите на военни престъпления ще бъдат подведени под отговорност“, написа фон дер Лайен.

„Клането в Буча е било съзнателно извършено“, заяви днес украинският външен министър Дмитро Кулеба, след като вчера там бяха открити много трупове. Градът северозападно от Киев доскоро беше под контрола на руските войски, предава Франс цитиран от БТА.

Руските военни отричат избиването на мирни жители в Буча.

Руското министерство на отбраната заяви, че неговите сили не са убивали цивилни в Буча, град близо до украинската столица Киев, наскоро отвоюван от украинските сили, предаде АФП.

„За времето, когато това селище беше под контрола на руските въоръжени сили, нито един местен жител не е пострадал от насилствени действия“, казаха от министерството.

Снимките и видеозаписите на трупове, разпръснати по улиците на Буча, са „поредната продукция на киевския режим за западните медии“, се добавя в изявлението.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Бия тревога, че се готви национално предателство
Next: Иво Сиромахов: С вълнение ви съобщавам, че приех поста генерален директор на БНТ

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.