Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът на киното потъна в скръб, отиде си прочута актриса
  • Новини

Светът на киното потъна в скръб, отиде си прочута актриса

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
asdvdsfvfdbfdnbhgnhg.png

Американската актриса и звезда от научнофантастичния хорър „То дойде от далечния космос“ (1953) Барбара Ръш е починала на 97-годишна възраст, предаде Прес асосиейшън/ДПА, позовавайки се дъщеря й.

Ролята във филма носи на Ръш награда „Златен глобус“.

Родената в Денвър актриса си е партнирала с Франк Синатра и Дийн Мартин в мюзикъла „Robin And The 7 Hoods“. Ръш се е снимала и във филма „Младите филаделфийци“ с Пол Нюман.

Актрисата е отличена със „Златен глобус“ за ролята си в „Hell And High Water“.

Барбара Ръш е участвала и в телевизионни сериали като „Пейтън Плейс“ и „Всички мои деца“.

В няколко епизода на сериала „Батман“ от 60-те години на миналия век тя играе злодейката Нора Клавикъл, която се опитва да надхитри супергероите.

Сред известните актьори, с които Барбара Ръш си е партнирала на големия екран, са също Джеймс Мейсън, Рок Хъдсън, Марлон Брандо.

Ръш се е омъжвала два пъти и има син и дъщеря.

Още една скръбна вест:

На 27 г. при катастрофа с мотор загина актьорът Чанс Пердомо, съобщи неговият продуцент.

Пердомо е най-известен с ролята си в сериала на ужасите на Netflix „Смразяващите приключения на Сабрина“. Той беше номиниран за най-добър актьор на телевизионните награди „Бафта“ през 2019 г. за ролята си в драмата на BBC „Убити от моя дълг“.

Той е известен с емблематични филми като „Любовна история“ и „Хартиена луна“

Актьорът е роден в Лос Анджелис, САЩ, но е израснал в Саутхемптън, Англия. След като завършва училище, той учи право. Започва актьорската си кариера през 2017 г. с участие в сериала на CBBC Hetty Feather.

„Ненаситният му апетит за живот беше усетен от всички, които го познаваха“, написа продуцентът му. Той призовава да бъде уважена скръбта на най-близките му хора и те да бъдат оставени в уединение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям обрат! Ето какво се случи с голямата новина на Явор Божанков
Next: Ето защо птиците могат да кацат на жици с високо напрежение, без да им се случва нищо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.