Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът на киното потъна в скръб: Почина обичан от всички актьор
  • Новини

Светът на киното потъна в скръб: Почина обичан от всички актьор

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
asgewgegfdgf.png

Звездата от „Хари Потър“ сър Майкъл Гамбън почина на 82-годишна възраст, потвърди семейството му.

Сър Майкъл е най-известен с ролята си на Албус Дъмбълдор в шест от осемте филма за Хари Потър. Той дебютира в „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ след смъртта на оригиналния актьор на Дъмбълдор Ричард Харис.

Разбира се, сър Майкъл се радва на дълга и плодотворна кариера на сцената и екрана, участвайки във всичко – от „Фантастичният мистър Фокс“ и „Доктор Кой“ до „Пеещият детектив“.

 

Вдовицата и синът му потвърдиха, че техният „любим съпруг и баща“ е починал спокойно, заобиколен от семейството си, след като е страдал от пневмония.

По време на кариерата си сър Майкъл печели четири телевизионни награди БАФТА за ролята на френския детектив Жул Майгре в сериала на ITV „Майгре“ и за главната си роля в „Пеещият детектив“ на BBC.

През 60-годишната си кариера той получава и редица награди „Оливие“ и „Еми“. През 1999 г. е посветен в рицарство от кралица Елизабет II за заслуги към драмата.

Филмовата му кариера наистина започва с филма „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“ от 1989 г., но именно Албус Дъмбълдор го затвърждава в сърцата и умовете на цяло едно поколение. Като директор на „Хогуортс“ той излъчваше доброта и сила, които го правеха радост за окото.

Почитта към сър Майкъл вече започна да се лее, като хиляди фенове определиха актьора като „легенда“ в Twitter. Това е дума, която в наши дни може би се използва малко прекалено често, но е повече от подходящо описание за сър Майкъл.

Един от феновете обобщи хубаво: „Майкъл Гамбън ще живее в сърцата и спомените на всеки един човек, чието детство той озари с брилянтното си превъплъщение в образа на Албус Дъмбълдор.“

„Изпълнението му като Филип Марлоу в „Пеещият детектив“ е едно от най-великите в историята“, добавя друг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите ще ликуват след тези новини от НОИ, преизчисляват пари
Next: Легендарен български треньор си отиде. Починал, докато играе футбол

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.