Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свещеното място в България, където чудесата се сбъдват. Нямо дете проговори, неизлечимо болна жена оздравя
  • Новини

Свещеното място в България, където чудесата се сбъдват. Нямо дете проговори, неизлечимо болна жена оздравя

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
dfhfghfghfghfg.png

Нямо дете проговори, след като пи лековитата вода на аязмото в Кръстова гора. Това се е случило в навечерието на Кръстовден, разкри отец Серафим пред „Телеграф“.

„Имахме и една жена, която беше болна от рак и имаше разсейки, която оздравя и за благодарност няколко години работеше безвъзмездно в манастира“, добави попът. Хората, на които им се е случило чудото, сами записват историите си в летописната книга и дори оставят имената и адресите си. И християни и мюсюлмани вярват в свещените сили на Кръстова гора. Всяка година манастирският комплекс „Света троица – Кръстова гора“ събира на 14 септември над 10 000 поклонници на височина 1545 метра над морското равнище.

Повечето от тях разпъват палатки и надуваеми дюшеци и преспиват под открито небе, защото вярват в силата на Бога и в силата на свещеното място. Историите за чудесата, при които бездетни семейства се сдобиват с рожби, неми и глухи проговарят и чуват, а раково болни оздравяват, не са пресилени.

Вижте и това: Стъпката на Богородица е третото най-силно място след Кръстова гора и Рупите! Ето как да стигнете до там:

Истински са чудотворните изцеления със силата на молитвата и вярата и те се записват в летописната книга на обителта, разказва йеромонах Серафим от манастирския комплекс. Кръстова гора“ е местност в централната част на планината Родопи в България, близо до Кръстов връх (1413 м), от който носи името си.

Позната е също като Родопската Света гора заради намиращия се там манастирски комплекс. Намира се на територията на Община Лъки, близо до нейната граница с Община Асеновград, между селата Белица и Мостово.

Основата част от манастирския комплекс се заема от църквата „Света Троица”. Днешната църква се явява естествен наследник на съществувалата преди време тук православна църква, извисявала се над връх Кръстов. С тази църква се свързва и интересна легенда, според която част от кръста на Христос е заровена в основите й.

В района на манастирския комплекс има и два малки извора, за които същи се счита, че имат лечебни свойства.

За да стигнете до самото село Борово, трябва да тръгнете по главен път Асеновград-Смолян. При Юговското ханче, завивате наляво, следвайки указателните табели за град Лъки. След това се отбивате в посока Кръстова гора /отбивката е на няколко километра от град Лъки/.

Пътят до отбивката е доста лош, като трябва да внимавате за свлечена земна маса и камъни, както и за много дупки, докато пътят след отбивката вече е в много добро състояние, но е тесен и поради тази причина трябва да карате внимателно.

Може да ти е интересно: Кръстова гора – чудото на вярата – българският Йерусалим

Манастирският комплекс е на края на пътя, така че няма опасност да го подминете, а и от един момент натам комплексът е забележим и от самия път и ще ви служи като ориентир.

Посетете това вълшебно място!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Те нямали деца, но искали такива. Когато осиновили тризнаци, ги чакал дар от небето
Next: Тагарев с гореща новина за войски на НАТО на българска територия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.