Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свидетел на Околовръстното: Друсаният шофьор ме псуваше, че защитавам загиналия чужденец
  • Новини

Свидетел на Околовръстното: Друсаният шофьор ме псуваше, че защитавам загиналия чужденец

Иван Димитров Пешев септември 25, 2022
vsvasvasviasv.png

Шофьорът, убил на място възрастен французин и пратил жена му в болница след зверската катастрофа на „Околовръстен път“ призори в неделя е бил пиян и дрогиран. Това разказва ексклузивно пред Lupa.bg свидетелят на ужаса и пръв позвънил на телефон 112 Михаил Димитров.

„Сблъсъкът беше ужасен – с приятелката и дъщеричката ми пътувахме на горната част на пътя и чухме трясък като гръмотевица. Тя е медицинска сестра и веднага се досети, че е звук от катастрофа. Обърнахме и отидохме да помагаме. Видяхме една кола по таван, а един мъж се опитваше да извади от нея един дядо и една баба.

До тях – от другата страна на бордюра имаше „Порше панамера“ и друг човек, някъде в средата на 30-те години, който крещеше по телефона си как му станала колата на кайма, защото ударил някакви“, разказва Димитров.

Веднага семейството подава сигнал на 112, а оттам бързо изпращат линейка и пожарна. Линейката успява да помогне – жената, заключена отзад в колата е още жива, но съпругът й вече е мъртъв.

Не изпускай тези оферти:

„Казаха, че човекът – възрастен французин, е загинал на място. Когато пожарната го извади… все едно в това тяло нямаше кости, беше скършено“, трепери младият човек. През това време шофьорът на лъскавото „Порше“ също дочува, че загиналият е чужденец.

„Нападна ме с псувни! Кой съм бил аз, бил ли съм българин, че ме е било грижа за „някакви си чужденци!? Буквално се запени, отказа да дава проби за дрога и алкохол, когато дойде и полицията, беше напълно неадекватен. Ту избухваше в рев, ту крещеше по всички“, разказва очевидецът.

Джигитът се налива постоянно с вода, вероятно наясно, че ще бъде принуден да даде проба по-късно, звъни и на приятел. Пристигналият приятел на джигита се опитва да го защити. „Дойде някакъв, представи се като Чочо. Да не сме го виняли този, бил самотен баща, имал си само детето, сам го гледал, имал си и него само за приятел. Как не, много ми домъчня за убиеца!“, гневи се младият баща.

Поведението на една от униформените служителки втрещява още повече очевидеца. „Момичето и джигитът, защото този убиец така бих го нарекъл, се кискаха, побутваха, държаха се изключително свойски един с друг. Видях пред очите си случая „Семерджиев“ 2. Възмутен съм, така и не научихме името на тази служителка, но поведението й беше покъртително, недостойно“, гневи се Димитров.

Възрастната пострадала е обездвижена и откарана в „Пирогов“, а шофьорът поема към ВМА, за да му бъде взета кръвна проба. Тежкият инцидент според полицията е станал заради висока скорост на шофьора с „Порше“-то.

„Подочух, че поне със 180 километра се е движил и ги е ударил в средна лента. То това се и виждаше – премазал ги е и ги е прехвърлил през бордюра от другата страна на пътя по таван! Нагъл, арогантен тип, който се нахвърли и на нас, които бяхме там“, разказва още Димитров.

От ченгетата разбира, че възрастните хора в колата-ковчег са семейство французи, отиващи към летище „София“ след почивка в Банско. Шофьорът им бил собственикът на семейния хотел, който предложил да ги закара.

„Той беше добре, имаше някаква цицина, жената също беше стабилизирана, но възрастният човек си е отишъл, ала убиецът му е жив и здрав, това е истината“, още трепери Димитров.

Името на шофьора-убиец е Димитър Любенов, който е на 39 години. Именно той е управлявал колата “Порше панамера”, която тази сутрин в 4:05 часа е ударила смъртоносно автомобила с двама французи до “Ринг мола“ в София.

Пред полицаите той е отказал категорично да даде проба с дрегер за алкохол и дрога и е обяснил, че “ще се оправи в МВР болница”. По-късно той е дал кръвна проба във ВМА.

Шофьорът на поршето, който е собственик на две фирми за внос на коли и пречистване на отпадни води, има 29 фиша, повечето за превишена скорост, половината не са били платени и са на стойност 4500 лв.

Починалият французин е на 64 г., а жена му – на 62 г. Водачът на форда е леко ранен и е във ВМА. Той е на 46 г., български гражданин и има три неплатени фиша според МВР.

Прокуратурата ще иска най-тежката мярка – задържане под стража

Прокуратурата повдигна обвинение на шофьора, който причини тежката катастрофа край мола на столичното „Околовръстно шосе“.

От прокуратурата съобщиха на брифинг, че на водача на луксозния автомобил е повдигнато обвинение. Той се намира в ареста. Мярката му за неотклонение е задържане до 72 часа.

Прокуратурата ще иска най-тежката мярка – задържане под стража.

Припомняме, че при катастрофата загина 69-годишен френски гражданин. „Шофьорът удря автомобила пред него, който идва от локалното платно. От удара „Форд“-а се обръща по таван и загива 64-годишен френски гражданин.
Ранена е 62-годишната му спътничка, която също е с френско гражданство. Тя е в „Окръжна болница“, където лекарите се борят за живота й. Шофьорът на ударената кола е българин, който също е пострадал“, допълни Петрова.

Автомобилите са се движи в посока от “Студентски град” към квартал “Младост”. Шофьорът на “Порше Панамера” е 39-годишен български граждани.

Той е правоспособен водач от 2002 година. От 2002г. до 2009г. има 5 нарушения. А от 2011 година досега са издадени 23 ел. фиша за превишена скорост. На 5 април 2021 г. той е спрян за шофиране без предпазен колан. Съставени са му акт и 6 фиша, на стойност 1250 лв, които не са заплатени, съобщи комисар Рачев.

От месец юни 2022 до сега има издадени още 5 ел. фиша на стойност 700 лв.

Към момента неплатените му глоби са на стойност 1975 лв, а платените са на стойност 2350 лв.

Водачът на „Поршето“ е дал кръвна проба във ВМА, която още не е готова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НА ЖИВО: Първа информация за жертвите! Ето какво застигна касапина с Поршето
Next: Светът замлъкна! Ким Чен Ун отново е изстрелял балистична ракета

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.