Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сдруженията на заведенията ще съдят клиента, платил 500 лева за три пържоли
  • Новини

Сдруженията на заведенията ще съдят клиента, платил 500 лева за три пържоли

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
kzoqwirqwroorww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

По съдебен път ще бъде потърсена отговорност от клиента, опитал се да навреди на конкретния ресторант, с цел да получи своята минутка слава. По съдебен път ще бъде потърсена отговорност и за всеки един подобен случай в бъдеще.

Това става ясно от позиция на Сдружението на заведенията в България (СЗБ) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ), изпратена до медиите, след като Комисията за защита на потребителите започна проверка в ресторант, в който клиент плати 490 лева за три пържоли.

Преди няколко дни мъж публикува видео в социалните мрежи, от което става ясно, че трябва да плати сумата за три пържоли във варненски ресторант. Причината е, че цената е обявена за 100 г (по 35 лева), както и че цената е за 1400 г месо, измерено в суров вид. От КЗП обявиха, че е нарушение да се обявява цена за грамаж, а не за порция, както и че цената е трябвало да бъде калкулирана след обработката на месото.

Сега от СБЗ и БАЗ настояват за незабавно прекратяване на проверката срещу заведението и обявяването на практиката за продажба на скъпи храни за напълно стандартна и лоялна. „Настояваме за извинение от директора на КЗП за твърденията, споделени в национален ефир, уронващи престижа на целия бранш“, пишат оттам.

Двете организации подчертават, че подобни скъпи и качествени стекове могат да бъдат консумирани само в около 10 заведения във Варна.

Според двете организации в КЗП не работи нито един професионален готвач, или най-малкото бивш собственик на ресторант от висок клас. Затова те обяснят защо някои видове храни в менютата на ресторантите се предлагат на тегло от 100 г.

„Висококачествените стекове, а не обикновените пържоли, и някои риби и морски деликатеси, пристигат от доставчиците в различни калибровки по грамаж и размер. Няма скъпи омари, риби и предварително нарязани стекове, които да тежат абсолютно еднакво, за да може да се изчисли тяхната крайна цена към клиента. Предлагането на тези артикули по 100 г в менютата, е именно в защита на потребителя, а тази практика не е иновация на българския предприемач“, обясняват още те.

„Ако трябва да бъде изпълнено това условие, то трябва да изберем един от двата варианта – да се премахне подобен тип скъпа храна от менютата си, или да се изчисли среден грамаж и да се залага в менютата на съответната крайна цена. Няма да хвърляме омари, тежащи повече или по-малко от обявените в менюто“, заявяват ресторантьорите.

Според тях е „недопустимо държавна институция да упражнява груба намеса“ в бизнес практиките, без да има представа от тънкостите в занаята.

В ресторанта, срещу който в момента тече проверка, за последните 20 дни има продадени над 30 кг висококачествени и скъпи стекове, посочват те.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Косьо Филипов: С този трик изчистих захарта от тялото си само за три дни
Next: Легендарната лечителка Лидия Сурина: 3 капки йод на ден за желязно здраве

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.