Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега ще ви кажа защо не играх в Мача на Надеждата на Стилиян Петров, обяви Наско Сираков
  • Новини

Сега ще ви кажа защо не играх в Мача на Надеждата на Стилиян Петров, обяви Наско Сираков

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sdfgfdhhrthtr.jpg

Една легенда отказа да играе в „Мача на Надеждата“, организиран от Стилиян Петров.

Стан не каза кой точно визира.

Появиха се множество предположения.

„Да, има един, който отказа, но няма да споменавам името. Каузата е позитивна. За мен това не е проблем. Всеки си има свое виждане“, каза Стилиян.

Завъртяха се множество предположения.

На трибуните дойде да гледа Наско Сираков, което закономерно предизвика въпросът на репортер от БТВ:

Дали не е той въпросната легенда, която е отказала на Стилиян.

Сираков се изказа ласкаво за Стилиян, но и поясни защо

Той обаче бе категоричен, че не участва, защото му е минало времето.

Все пак не е ясно дали Стилиян визираше Сираков или друга легенда.

„Мачът на надеждата“ вече е в историята, но много хора дълго ще говорят за него.

Не само множеството звезди, които откликнаха на поканата на Стилиан Петров, но и хиляди зрители по трибуните ще помнят тези минути.

Благодаря на всички, че помогнахте на мен, семейството ми и сега на хората, които се борят с тази коварна болест. Преди 11 години не знаех дали ще мога да застана отново пред вас, но сега имах отново удоволствието да облека националната фланелка.

 

Разчувствахте ме, ние сме обединен народ и аз се гордея да бъда българин. Те ще бъдат разпределени както между болници в страната, така и за подпомагането на хора, които се борят с коварното заболяване., каза Стенли в емоционална реч и сълзи в очите след благотворителния мач.

Зрителите имаха възможността да се насладят на играта на много величия от футболното минало като Христо Стоичков, Наско Сираков, Димитър Бербатов, Мартин Петров, Мариян Христов и още много други.

Мачът завърши 3:3.

 

Въпреки огромните усилия по организацията на това благотворително събитие и каузата, за която събира средства, горчив вкус остави гледката на празните места по трибуните.

Голяма кауза от голям човек, всички на терена и трибуните с огромни сърца. Но, остава една горчилка?

Защо бе, защо не беше пълен този рушащ се стадион?

Защо клубовете не доведоха отборите си и детските школи, Защо не учим на децата и бъдещето на тази държава на каузи и спортменство.

Но, нека все пак вярваме, че Съединението прави силата. Всяко начало е трудно!

 

Как може да не се напълни стадиона при тази уникална кауза и събрани толкова футболни звезди на едно място. Съжалявам,че не съм в България и не можах да отида! Браво на всички присъстващи!

Тук бяха и Иван и Андрей, които са съвместили участията си като водещи на Фермата по БТВ.

 

Борбата с тази толкова коварна болест изисква огромен ресурс, много хора са засегнати от нея, може би не пряко, но имат поне един близък или познат, който се бори за живота си. Затова и трябваше да се отдаде нужното уважение към тази инициатива, защото няма човек, застрахован от приело вече мащабите на пандемия заболяване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Познахте ли го! Залива ни от смях години наред
Next: Слагат нещо за милиони по магистралите ни, целта е

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.