Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега ще ви кажа какво търсеше Деница Такева, разкри Кошлуков
  • Новини

Сега ще ви кажа какво търсеше Деница Такева, разкри Кошлуков

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
dennitakekkva.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вчера вестта за Деница Такева потресе България.

Дамата освен изключително интелигентна изглеждаше в разцвета на силите си на 40 години.

Причините за този изход на председателката на Българското египтологическо общество остава мистерия.

 

Деница е дъщеря на легендарния телевизионен и радио водещ Иван Такев на БНТ, който написа емоционален пост.

Тя оставя две дечица.

 

Последната й публикация във фейсбук профила й е от дадено интервю от нея за египетска телевизия.

Поводът е български научно-популярен филм за африканската държава, чийто редактор е тя. Той носи името „Царят и слънцето. Пътешествие в историята на Древен Египет“.

 

В екипа е и бившият образователен министър проф. Сергей Игнатов, който понастоящем е ректор на European Humanities University, както и проф. д-р Теодор Леков, който заедно с Такева е съавтор на филма.

Продуцент на лентата е Българската национална телевизия.

В 25-минутно излъчване по местната национална телевизия продукцията е представена, а интервюта дават главните действащи лица в него. Сред тях е и покойната вече българка.

От думите на Деница по нищо не личи какво ще се случи след дни.

Напротив, тя уверено заявява, че има страхотни планове отново да се върне в Египет.

Какво точно е станало след това не е ясно.

„За мен е голямо удоволствие да съм тук в Египет, в този страхотен музей и вашата прекрасна компания.

 

Голямо удоволствие е за нас, за екипа ни и за нашето общество, че направихме този филм.

Работихме много сериозно и съм радостна, че успяхме да го завършим.

 

Хората в Египет ни помогнаха много, бяха до нас по всяко време.

Аз съм редактор и консултант на филма, помагам на проф. Теодор Леков. Имах много задачи покрай заснемането. Знаете, че археологическите обекти не са свободни за снимане. Намерихме египетски екип, който да осъществи заснемането. След това най-голямата ми отговорност бе да сглобя отделните парчета и да направя един завършен филм“, споделя тя пред камерата.

„Египет е истинска магия, наслаждавам се когато съм тук. Аз съм учила Египтология, но имам още какво да усъвършенствам. Искам да се чувствам повече като у дома си всеки път, когато съм в тази прекрасна страна“, добавя Такева.

 

В поста си в социалните мрежи тя споделя, че представянето на филма е станало по случай Деня на Египет – 23 юли.

Обширният репортаж е излъчен в предаването „Мостове“ на „Канал 2“.

 

„На това събитие в Националния музей на египетската цивилизация NMEC бе тържествено отбелязан Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност с излъчване на филма и културно музикална програма.

Събитието бе организирано от Посолството на Република България в Кайро, негово превъзходителство посланик Деян Катрачев, съвместно с домакините от National Museum of Egyptian Civilization и Българско египтологическо общество.

В сътрудничество с Българскa национална телевизия, която е продуцент на филма“, уточнява Такева.

 

„Излъченият по Националната египетска телевизия материал е прекрасно направен, с много мило отношение и внимание, а автентичната българска музика, с която е озвучен, е подбрана лично от авторката.

Благодарим и за прекрасните думи в интервютата на гостите на събитието!

 

Ръководителят на делегацията на Европейския съюз в Египет, негово превъзходство посланик Кристиан Бергер, изрази своето възхищение от ‘“Царят и слънцето – Пътешествие в историята на Древен Египет“.

Той отбеляза важната му роля и като образователен филм, който дава чудесен поглед върху цялата древноегипетска история и култура“, добавя редакторката на филма.

Тя казва още, че лентата е била високо оценена от известния в Египет телевизионен и кино режисьор Мухаммад Фадел. Той и неговата съпруга – много популярната египетска актриса Фардус Абдел Хамид.

Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков също се сбогува с председателя на Българското египтологическо общество. Кошлуков написа :

„Деница Такева-Германова, наша приятелка и близка, председателка на Българското египтологическо общество и неуморна радетелка за популяризирането на българската египтология.

Ще те помним, заедно с птицата Бену, която търсеше и обичаше“.

Малко известен е фактът, че самият Емил Кошлуков е магистър по египтология.

В продължение на години Деница Такева подпомага с дейността си развитието и популяризирането на египтологията у нас.

Тя насърчаваше взаимоотношенията между Кайро и София.

Бену или Бенну в египетската митология е птицата, създала света. Този образ е възприет впоследствие от гърците, сред които е известен като феникс. Те преиначили първоначалния мит, според който, когато птицата-родител си отиде, нейният наследник оформя яйце от глина с човката си, поставя останките в него и го отнася до родното му място. В гръцката митология фениксът изгаря в пламъци, щом настъпи моментът на раздялата, а след това се възражда от пепелта.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гурбетчийките Калина и Невена: По-добре да береш ягоди в Шотландия, отколкото да си висшист в България
Next: Измислиха нова измама, вече има опарени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.