Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сеизмолог обяви: Има много висок риск от унищожително земетресение в Истанбул
  • Новини

Сеизмолог обяви: Има много висок риск от унищожително земетресение в Истанбул

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
sezidkmagsmdsfkgksfdh.png

Изключително висок е рискът от унищожително земетресение в Истанбул, казва водещият турски сеизмолог Наджи Гьорюр, цитиран от телевизия Хабер Глобал и БТА.

Вероятността всеки един момент да стане силно земетресение в района на Мраморно море е много висока. За Истанбул този риск е 47 процента, посочи ученият.

Той направи коментарите броени дни след земетресението със сила 5,1, което в понеделник разлюля Северозападна Турция, включително Истанбул.

Според Гьорюр магнитудът на очакваното земетресение може да бъде 7,2, ако е в района на Кумбургаз в Мраморно море, ако е в района на Принцовите острови, ще бъде 7. Възможен е и трус със сила 7,5, смята ученият.

Сеизмолозите многократно са предупреждавали за възможността от ново силно земетресение в района на Истанбул. При трусове с магнитуд 7 и повече около 90 хиляди сгради може да рухнат, а 260 хиляди ще бъдат повредени, заради което ще са необходими временни жилища за 4,5 милиона души.

Турските власти започнаха да говорят сериозно за необходимостта от подготовка на 16-милионния мегаполис за силно земетресение след опустошителните трусове в югоизточната част на страната на 6 февруари. 

Министърът на околната среда, градоустройството и изменението на климата Мехмет Йозхасеки заяви преди време, че около 1,5 млн. жилища или една четвърт от жилищния фонд на Истанбул са изложени на риск.

По думите му ръководеното от него министерство, други ведомства и местните власти работят по проект за изграждането на устойчиви на земетресения жилища в Истанбул.

На 17 август 1999 г. районът на Истанбул, който е разположен на границата между Анадолската и Евразийската тектонична плоча, бе разтърсен от земетресение с магнитуд 7,6. По официални данни тогава загинаха над 17 000 души, по неофициални данни – близо 40 хиляди души, а 45 хиляди бяха ранени.

Страхът, обхванал хората след трусовете в Югоизточна Турция тази година, стана причина много хора, живеещи в Истанбул, да вземат решение да се преместят в друг район на Турция заради очаквано разрушително земетресение в района.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Киното скърби: Почина много известен и обичан актьор
Next: Bижтe ĸaĸ дa cи нaпpaвитe coдeнa питĸa зa Бъдни вeчep зa нyлa вpeмe

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.