Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Секретните линии в Лондон пламнаха, та това обръща войната! Току-що отстраниха най-близкия до Путин
  • Новини

Секретните линии в Лондон пламнаха, та това обръща войната! Току-що отстраниха най-близкия до Путин

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
shosigsugsug.jpg

Заради проблемите, които среща Русия във войната си във Украйна, руският министър на отбраната Сергей Шойгу е отстранен от оперативното ръководство на военните действия, а оперативните командири докладват директно на президента Путин за хода на войната.

Това твърди в най-новия си доклад за ситуацията в Украйна Министерството на отбраната на Великобритания на базата на анализ на най-новите донесения на независими руски медии.

Руските офицери и войници с опит от първо лице във войната редовно се присмивали на Шойгу за неговото неефективно и бездушно ръководство, докато напредъкът на Русия е спрял.

Шойгу отдавна се опитваше да преодолее репутацията си на човек, на когото му липсва значителен военен опит поради факта, че е прекарал по-голямата част от кариерата си в строителния сектор и в Министерството на извънредните ситуации.

Не изпускай тези оферти:

Докладът на британското военно ведомство не е първият случай, в който се говори за това, че Шойгу, спътникът на Путин в снежните разходки из тайгата преди войната в Украйна, ядосва Кремъл с лошите новини от фронта.

Подобни твърдения имаше в края на март и втората половина на април, а след това отново в първите дни на май, когато на фронта беше изпратен лично началникът на генералния щаб на руската армия Валерий Герасимов.

През последните седмици рускоезичните източници са пълни с медийни спекулации за противоборство в руската върхушка. Според „Важни истории“ главното управление на Генералния щаб на руската армия и ФСБ (която в навечерието на войната осигуряваше данни на Путин за актуалната ситуация) активно събират информация за допуснатите грешки едни срещу други.

И двете страни били събрали материали за по няколко наказателни производства, но не им се давал ход, за да не се влияе и на без друго ниския боен и морален дух в армията. Позицията за момента била „ще се разберем, като свърши войната“.

Според изданието, заради провала на плана за превземане на Киев „за 2-3 дни“ доверието на Путин е загубил и лично Сергей Шойгу.

Нещата са дотолкова зле, че се е стигнало дотам Путин, заобикаляйки Шойгу, директно да се съвещава с военачалниците, които отговарят непосредствено за бойните действия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Находка! Овчар откри бидон, натъпкан с €50 хил. И ял, пил, черпил
Next: 21-годишната Дени е починала след раждане със секцио

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.