Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Село Ветрен: Нахлул е през прозореца, извършил е немислимо зверство със семейството
  • Новини

Село Ветрен: Нахлул е през прозореца, извършил е немислимо зверство със семейството

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
nahlahuahlas.jpg

Мъжът им нанесъл множество удари по главите и телата със стол

Възрастно семейство е с опасност за живота след грабеж в старозагорското село Ветрен. През нощта срещу 10 октомври през прозореца на банята, докато двамата спели, в дома им нахлул 29-годишният М.А.

Мъжът им нанесъл множество удари по главите и телата със стол, като настоявал да му предадат наличните си пари. Пострадалите – мъж на 71 г. и жена на 69 г., му заявили, че нямат пари, след което М. А. взел мобилните им телефони и избягал.

Възрастното семейство е настанено в болница в Стара Загора. След лекарски преглед е установено, че мъжът е бил в тежко състояние – с черепно-мозъчна травма, като в момента е стабилизиран.

Не изпускай тези оферти:

След подаден сигнал в полицията М.А е задържан. Предстои той да бъде привлечен като обвиняем и задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващ прокурор.

За извършен грабеж, придружен с нанасяне на средна телесна повреда, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния. М.А. е бил осъждан преди за същото деяние.

Предстои Окръжна прокуратура – Стара Загора да внесе искане в съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него.

Още криминални новини:

Митничари задържаха листове с изрязани 3 846 480 броя заготовки на кутии за фалшиви цигари в района на ГКПП Дунав мост Видин – Калафат, съобщиха от Агенция „Митници“.

На 05.10.2022 г. около 18:00 часа в района на моста митническите инспектори спират за щателна проверка товарен автомобил. По документи камионът превозва 20 150 кг опаковъчна хартия за Австрия.

При проверката служителите установяват, че палетата са с кашони с листове, изрязани заготовки за кутии за цигари. На 24 от палетата заготовките са с лого на Marlboro Red и Marlboro Gold, а на останалите 7 – с лого на Chesterfield Red.

Общото количество заготовки за фалшиви цигари е 3 846 480 броя. Стоката е задържана от митническите инспектори на основание чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 608/2013 г. поради съмнения, че се нарушават права на интелектуалната собственост. Предстои уведомяване на правопритежателите на търговските марки.

Още криминални новини:

Тежка катастрофа стана снощи в пловдивския квартал „Кючук Париж“. На кръстовище се удариха Фолксваген Пасат и джип БМВ.

От сблъсъка баварецът се обърна по таван и се плъзна поне 10 метра. Инцидентът стана на пресечката на улиците „Димитър Талев“ и „Георги Кондолов“, предава „Марица“.

Според очевидци Пасатът идвал от „Георги Кондолов“, но пропуснал да спре на стопа при мигаща жълта светлина. Така ударил джипа, чийто шофьор изгубил управление и колата се обърнала в движение.

От удара предницата на Фолксвагена беше изцяло отнесена, а таванът на БМВ-то непоправимо смачкан.

На място има три патрулки, които са отцепили движението. Преди минути дойде и линейка, която оказва помощ на шофьора на бавареца. Той не е ранен сериозно, но е видимо уплашен уплашен.

Водачът на леката кола не е пострадал и е в наглед добро състояние.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България в сълзи: Баща, майка и син загинаха в касапница край Нови чифлик
Next: След смъртта на таксиметровия шофьор в София: Случва се нещо супер съмнително

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.