Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство Минкови излезе на пазар за Великден в Пловдив, ето каква КАСОВА БЕЛЕЖКА получи
  • Новини

Семейство Минкови излезе на пазар за Великден в Пловдив, ето каква КАСОВА БЕЛЕЖКА получи

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
vsdfbdgbdfnfgnfgmgh.png

Колко ще ни струва Великден? Семейство Минкови от Пловдив излизат на пазар и купуват всичко за трапезата, за да прекарат един пълноценен празник.

Първите продукти от списъка са маруля, репички и пресен лук. Цените на зеленчуците на пазара варират между 1 и 1,20 лв.

 

Всяка година Ива и Пейчо Минкови посрещат Великден с двете си дъщери, зетьовете и внуците. Пазарът им тази година е между 100 и 150 лв., като предпочитат да купят агнешкото и яйцата от местни производители, вместо от големите вериги.

„Много рядко, предимно малки продукти. За месото специално – не, в никакъв случай, гледаме да си осигурим домашно. Дори и кайма си правим само. Важното е да е от известен произходът“, обяснява пред bTV Ива Минкова.

„Пак си даваме парите, но качеството е различно“, допълва съпругът ѝ Пейчо Минков.

„Яйцата някъде от порядъка на 40-50 стотинки, агнешкото около 22-23 лв. ни дойде килограма. От доста години така правим, не е за първи път – заради внуците, за да може да е екологично чисто“, допълва Ива Минкова.

За една маруля, връзка пресен лук и  връзка репички сметката е 3 лв. Козунакът си го приготвят сами.

„Ние купуваме цяло агне – домашно. Яйца също са ни домашни – от познати. Единственото, за което ходим на пазар са зеленчуците – маруля, лук и репички. И трите са по един лев. Общо съм дал три лева за тези неща“, посочва Пейчо Минков.

„Всеки се разполага според чергата си. Няма да купиш цяло агне, ще купиш половин или пък само два килограма. Козунакът – всеки си има предпочитания дали домашно да си го направи, или да си го купи. В пекарните продават готови козунаци, там е на готово, а ако си купиш продуктите, трябва да се трудиш вкъщи“, обяснява още Пейчо Минков.

„Отнема ми цял ден, защото аз сама си приготвям домашни козунаци от много години. Казала съм, че докато мога ще си ги правя, а и всички ги обичат“, признава Ива Минкова.

Въпреки ниските цени на зеленчуците за великденската салата, производителите на пазара се оплакват, че нямат клиенти.

„Мога да кажа, че когато и да отида в дадена верига, за да видя какво се случва, виждам, че веригите са пълни, а тук при нас марулята е по 80 стотинки, пресен лук – пак за стотинки, репичките – за стотинки. И няма кой да пазарува.

Пазарът ни е празен. Нямаме клиенти. Фактът е, че хората предпочитат да отидат някъде, където могат да си купят агнешкото, козунака и салатата от веригата. След това да станат и да си тръгнат. Не им се идва специално до пазара, за да си купят по-хубава стока и да се приберат“, категорична е Мария Цветкова, производител на зеленчуци.

Според думите ѝ цените от миналата и от по-миналите години не са се увеличавали на пазара, въпреки инфлацията.

За разлика от големите вериги, където агнешкото се предлага на цена 19 лв. за килограм, в кварталния месарски магазин цената е 25 лв. Яйцето пък струва 38 стотинки.

„За сега върви по-слабичко от минали години, чакаме точния ден. Да, разбира се, че има поскъпване. Не знам на каква база е това поскъпване точно в агнешкото, но минимум 2-3 лв. е по-скъпо, в сравнение с миналата година“, обяснява продавач в месарски магазин.

В месарският магазин 32,55 лв. са килограм агнешко и 10 броя яйца. Килограмът на агнешко месо се продава за 25 лв., а десет броя яйца за 3,80 лв.

Каква е обаче цената на козунака?. В повечето пловдивски пекарни той е на цена от 4 лв.

Така общо килограм агнешко, 10 броя яйца, един козунак, маруля, репички и пресен лук излизат близо 40 лв. Но тази сметка ще се промени поне пет пъти по толкова, ако семейството е с деца и има гости.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание: Навършите ли 50, забравете за тази напитка
Next: Ако искаш цяла година да ти върви, то задължително днес трябва да изхвърлиш някои предмети от дома си!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.