Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство си купи куфар онлайн и откри вътре два трупа на деца
  • Новини

Семейство си купи куфар онлайн и откри вътре два трупа на деца

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
smeemkfaurarr.jpg

Снимка Пиксабей

Семейство се сдоби с нова придобивка, но след като видя какво има вътре, подаде сигнал в полицията.

Новозеландската полиция разследва предполагаемото убийство на две деца, чиито останки са открити в куфари, купени на онлайн търг за непотърсено шкафче. Останките бяха открити от семейство, което преглежда съдържанието на закупеното шкафче за съхранение.

Двете деца са били на възраст между 5 и 10 години и са били мъртви от известно време, се казва в изявление на полицията. Те допълват, че куфарите са били съхранявани за определен период, без да предоставят подробности.

Не изпускай тези оферти:

Инспектор Тофилау Фаамануиа Вааелуа заяви пред репортери, че децата все още не са официално идентифицирани, но се смята, че имат семейство в Нова Зеландия, пише БГНЕС.

„Възможно е семействата им да не са знаели, че децата са мъртви“, добави той.

Полицията не даде подробности за това как са починали децата и дали има заподозрени. Семейството, което е открило телата, не е свързано със смъртните случаи.

Още крими от света:

Мексиканското правосъдие задържа Хесус Мурильо Карам, бивш главен прокурор, и нареди арестуването на 64 полицаи и войници за предполагаемото им участие в изчезването на 43 студенти от Айотзинапа през 2014 г.

Това решение идва след публикуването на доклада на официална комисия, която квалифицира случая като „държавно престъпление“, припомня Le monde.

Бившият главен прокурор Хесус Мурильо Карам беше арестуван в дома си в Мексико Сити за „принудително изчезване, изтезания и престъпления срещу правораздаването“ и не оказа никаква съпротива, се казва в прессъобщение на прокуратурата.

По-късно прокуратурата обяви, че са издадени заповеди за арест срещу 20 служители на армията и 44 полицаи за предполагаемото им участие в случая, който дълбоко шокира Мексико. Тези 64 полицаи и войници се издирват за „организирана престъпност, насилствено изчезване, изтезания, убийства и престъпления срещу правораздаването“, каза прокуратурата. Самоличността и рангът на издирваните не са посочени.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софиянец застреля закоравял рецидивист, посегнал на дъщеря му
Next: Момиче повдигна килима в новия си дом и изпищя от ужас

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.