Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сензация! Откриха находище, което преобръща най-древната история
  • Новини

Сензация! Откриха находище, което преобръща най-древната история

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
sdfvsdfkovfgkbkgfbkgfbg.png

Любители палеонтолози откриха находище, което преобръща световната история. То е открито в Южна Франция едно от най-богатите и разнообразни находища на вкаменелости, датиращо от периода долен ордовик преди около 470 милиона години, съобщи Юрикалърт.

Находището, което според специалистите е от световно значение, се намира в района на планината Монтан Ноар. То е анализирано от учени от университета на Лозана, Швейцария, в сътрудничество с колеги от френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и международни екипи. Според тях откритието предоставя безпрецедентна информация за екосистемите от този период.

На мястото са открити над 400 вкаменелости от различни представители на праисторическата фауна, като много от екземплярите са добре запазени. В допълнение към черупчестите компоненти находките съдържат изключително редките меки елементи от древни мекотели като храносмилателни системи и кутикули, които също са забележително добре запазени.

Анализите на новата т.нар. биота (съвкупност от организми в определена област) от Кабриер разкриват наличието на членестоноги като многоножки и скариди, мекотели като медузи и корали, както и на голям брой гъби и водорасли.

Голямото биоразнообразие на мястото предполага, че то е служило за убежище на видове, които са търсили спасение от високите температури, преобладаващи по онези времена в северната част на днешна Франция, отбелязват учените.

„По това време на интензивно глобално затопляне животните наистина са живеели в рефугиуми на високи географски ширини, избягвайки екстремните екваториални температури“, казва водещият автор на изследването Фарид Салех от университета на Лозана.

„Далечното минало ни дава представа за възможното ни близко бъдеще“, допълва Джонатан Антклиф от изследователския екип.

Експертите допълват, че откритието в Монтан Ноар поставя началото на дългосрочна изследователска програма, включваща мащабни разкопки и задълбочен анализ на вкаменелостите. С помощта на иновативни методи и техники се цели да се разкрие вътрешната и външната анатомия на организмите, както и да се направят изводи за техните филогенетични връзки и начин на живот.

Изследването е публикувано в научното списание „Нейчър еколъджи енд еволюшън“ (Nature Ecology & Evolution).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силен трус в Турция, хора бягат по улиците
Next: Учителката отговорила по чудесен начин на майката, която искала обяснение защо синът й има двойка

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.