Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сензация! Откриха находище, което преобръща най-древната история
  • Новини

Сензация! Откриха находище, което преобръща най-древната история

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
sdfvsdfkovfgkbkgfbkgfbg.png

Любители палеонтолози откриха находище, което преобръща световната история. То е открито в Южна Франция едно от най-богатите и разнообразни находища на вкаменелости, датиращо от периода долен ордовик преди около 470 милиона години, съобщи Юрикалърт.

Находището, което според специалистите е от световно значение, се намира в района на планината Монтан Ноар. То е анализирано от учени от университета на Лозана, Швейцария, в сътрудничество с колеги от френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и международни екипи. Според тях откритието предоставя безпрецедентна информация за екосистемите от този период.

На мястото са открити над 400 вкаменелости от различни представители на праисторическата фауна, като много от екземплярите са добре запазени. В допълнение към черупчестите компоненти находките съдържат изключително редките меки елементи от древни мекотели като храносмилателни системи и кутикули, които също са забележително добре запазени.

Анализите на новата т.нар. биота (съвкупност от организми в определена област) от Кабриер разкриват наличието на членестоноги като многоножки и скариди, мекотели като медузи и корали, както и на голям брой гъби и водорасли.

Голямото биоразнообразие на мястото предполага, че то е служило за убежище на видове, които са търсили спасение от високите температури, преобладаващи по онези времена в северната част на днешна Франция, отбелязват учените.

„По това време на интензивно глобално затопляне животните наистина са живеели в рефугиуми на високи географски ширини, избягвайки екстремните екваториални температури“, казва водещият автор на изследването Фарид Салех от университета на Лозана.

„Далечното минало ни дава представа за възможното ни близко бъдеще“, допълва Джонатан Антклиф от изследователския екип.

Експертите допълват, че откритието в Монтан Ноар поставя началото на дългосрочна изследователска програма, включваща мащабни разкопки и задълбочен анализ на вкаменелостите. С помощта на иновативни методи и техники се цели да се разкрие вътрешната и външната анатомия на организмите, както и да се направят изводи за техните филогенетични връзки и начин на живот.

Изследването е публикувано в научното списание „Нейчър еколъджи енд еволюшън“ (Nature Ecology & Evolution).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силен трус в Турция, хора бягат по улиците
Next: Учителката отговорила по чудесен начин на майката, която искала обяснение защо синът й има двойка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.