Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сервитьорка получи адски болки в гърба, прибра се вкъщи с мисълта, че умира, но случилото се беше смайващо
  • Новини

Сервитьорка получи адски болки в гърба, прибра се вкъщи с мисълта, че умира, но случилото се беше смайващо

Иван Димитров Пешев декември 10, 2022
dassaoasdakskdsa.jpg

Млада жена от американския щат Масачузетс почувства мъчителна болка в гърба по време на работа, а няколко часа по-късно изненадващо стана майка, съобщава 7 News.

22-годишната Кайла разказва, че докато била на смяна в ресторанта, изведнъж започнала да изпитва адска болка в гърба. „През цялата смяна болката се влошаваше“, признава младата жена.

Докато си почивала, тя се разровила в интернет, за да открие причината за внезапното неразположение. И разбрала, че кошмарът й може да е предизвикан от камъни в бъбреците.

След като смяната й приключила, Кайла искала само да се прибере вкъщи, да изпие няколко болкоуспокояващи и да си легне.

Не изпускай тези оферти:

Приятелката й обаче настояла да отиде в болницата.

Тъй като в здравното заведение нямало свободни стаи, младата жена легнала на легло в коридора. Първоначално лекарите решили, че става въпрос за спукана киста на яйчника. Направили й ултразвук, след което отново я изпратили в коридора, където да чака заключението на специалистите.

 

„Попитах какво виждат, а те ми отвърнаха, че не могат да ми кажат. В този момент си помислих, че вероятно умирам“, спомня си Кайла.

Малко по-късно обаче лекарят я изненадал с шокиращата диагноза, че е бременна в 38-ата седмица и днес ще има бебе.

Кайла признава, че новината я изненадала толкова много, че буквално я накарала да загуби дар слово. „Побелях като платно. Нямах представа, че съм бременна“, споделя американката.

А малко по-късно родила здраво момиченце.

Кайла признава, че не спирала да се тревожи за здравето на дъщеря си, защото през цялата бременност активно ходела по барове с приятели и не се хранела правилно.

Освен това изпила и много лекарства и антибиотици заради това, което сега знае, че са симптоми на бременност. „Това всъщност беше най-страшната част – да не знаеш дали бебето ще е ОК“, казва Кайла.

Тя добавя, че не е подозирала, че ще става майка, защото цикълът й бил нередовен, а килограмите, които качила, приписвала на пастата и чесновите хлебчета, които похапвала в италианския ресторант, в който работела.

Веднага щом била изписана от болницата Кайла съобщила невероятната новина на бащата на бебето.

„Изпратих му SMS веднага след като ме изписаха от болницата, това не беше най-хубавият ми момент. Уплаших се, знам, че трябваше да му кажа по друг начин, но бях млада“, признава тя.

Пет години по-късно Кайла е щастливо омъжена за бащата на първородната си дъщеря и чака второ бебе.

Continue Reading

Previous: Дядо искаше да си купи кисело мляко. Не му достигаха 5 ст. Продавачът му каза да се махне, че пречи-Ето какво се случи после
Next: Жена се влюби и омъжи за непознат, който ѝ дари половината си дроб, за да живее

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.