Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сергей Станишев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата
  • Новини

Сергей Станишев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
serereigiegie.jpg

Политиката е неспособна да възпроизведе решение. Това заяви бившият президент на ПЕС Сергей Станишев в „Седмицата“ по Дарик радио.

„Политиците някак си живеят в собствен свят и ми се струва, наблюдавайки страстите в парламента в момента, че голяма част от партиите са застинали през 2021 година, когато започнаха този цикъл от 4 избора за 18 месеца, което е огромен стрес за обществото“, коментира още той.

„За 18 месеца не намериха начин да водят смислен диалог помежду си, защото в крайна сметка това е задачата пред политическите партии.

Имаме изключително висока инфлация, криза на доставките, на енергетиката, имаме пълномащабна война на територията на Европа – това няма как да подреди приоритетите на политиците, а ако не са подредени, това е неадекватност“, заяви Станишев.

Не изпускай тези оферти:

Според него съдържателния разговор в политиката се губи и не се акцентира толкова на реалните проблеми на хората в медиите. „Кое важно в момента – как хората ще си платят сметките, т.е има един обратен дневен ред“, каза той.

Станишев коментира какво е научил за 11 години като президент на ПЕС. „Трябва да се научиш да чуваш всеки уважително, да търсиш аргументите му и на базата на общи ценности да изграждаш нови политики, които да бъдат адекватни, да покажат на хората, че ЕС има смисъл“, категоричен бе той.

„Единовластието е винаги е рисков фактор, защото Монтескьо е казал, властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютното. Корумпира означава не просто вземане на пари като рушвет, а като начин на мислене. Това е рисковият фактор в единовластието“, каза още той.

На въпрос къде са сбъркали младите политици, Станишев отговори „струва ми се, че в усещането, че животът започва от тях, защото те представляват бунт на едно поколение, което не беше политически активно през годините и усещането, че ние дойдохме, хората са с нас, ние представляваме народната воля, нямаме нужда да говорим с другите.

Каквото кажем, това става и трябва да стане незабавно и бързо. Това е интернет поколението, което смята, че всичко е на един клик разстояние.“

Сергей Дмитриевич Станишев е български политик, 49-и министър-председател на България в правителството му, между 17 август 2005 г. и 27 юли 2009 г. и председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. На 24 ноември 2011 г.

Станишев става временен председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), а на 29 септември 2012 г. е избран за неин президент.

Председател на БСП (2005 – 2014)
Сергей Станишев на Бузлуджанския митинг, 2005 г.

През май 2000 г. е избран за член на ВС на БСП, през юни 2001 г. – за народен представител от 19-и Русенски многомандатен избирателен район (МИР), а през декември 2001 г. – за председател на ВС на БСП и на парламентарната група (ПГ) на „Коалиция за България“ (КБ). Избран е за депутат от 2-ри Бургаски МИР през юни 2005 г. Председател на ПГ на КБ в XL НС до избирането му за премиер.

Председател на ПГ на КБ в XLI и XLII НС.

През юли 2014 г. обявява, че ще напусне лидерския пост, след като го е заемал в продължение на 13 години.

Председател на БСП до 27 юли 2014, когато на този пост е избран Михаил Миков

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Teзи 2 зoдии щe ce ĸъпят в пapи скоро
Next: Скок в ефира! Най-близкият на Слави го предава, подписва с bTV?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.