Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силви от Ергенът съди останалите ергенки, разкри коя е…
  • Новини

Силви от Ергенът съди останалите ергенки, разкри коя е…

Иван Димитров Пешев април 25, 2024
dfvsdfbvsfdbfdbdgfbfg.png

Юристката Силви Русева от „Ергенът“ е твърдо решена да заведе дело срещу някои от участничките с риалито шоуто на bTV, които пропищяха, че се страхуват за живота си. 

Докато съжителстваха под един покрив по време на снимките на формата, избухна скандалът, че Русева е заплашила при затворени врати и без камери софтуерния инженер Надя. Версиите тогава бяха за чупене на глави, поръчков побой, заливане с киселина и какво ли още не, пише „Галерия“.

Именно поради тези обвинения с днешна дата брюнетката заяви намеренията си да съди за клевети и лъжи доскорошните си съквартирантки.

 

„Много добре знаят, че са в национален ефир и по този начин клеветят и уронват авторитета ми, но те не могат да го разберат. Това, че съм учила и имам професия, при тях не е така. Коя гримьорка, коя сервитьорка, коя маникюристка. Не искам да ги обиждам, уважавам всякакви професии, но да създаваш постановка и да караш човек да се чувства зле е недопустимо“, възмутена е Силви и посочи, че за такива клевети в ефир могат да понесат тежки глоби.

„Затова, което направиха в национален ефир с мен, мога да ги осъдя. За клевета и обида се плащат над 10 000-15 000 лв. Те даже няма да могат да ги платят защото някои от тях са безработни и живеят при майка си и баща си“, отсече още красавицата.

 

В дъното на очернянето, според думите й, стои гримьорката Криси. Тя не просто направила голямата интрига, но и била в основата в нещата всички в къщата да я заклеймят като лошата.

„Тя наговаряше другите срещу мен. В основата стоеше злобата и завистта на това момиче към мен. Наистина я смятах за близка. Ние спахме в едно легло, от едната страна беше тя, от другата Миленка, които съм ги мислела за приятелки, но всъщност се оказа, че са едни злобни змии“, категорична е Силви, която е повече от щастлива, че вече не е сред тях.

„Много съм щастлива, че тази помия няма повече да се излива върху мен“, казва тя.

Русинова свали маската и на един от малкото положителни образи в „Ергенът“ този сезон. Става въпрос за парфюмеристката Милена, която изрази притесненията си от Силви, че застрашава живота й.

 

„Всъщност преди това, докато сме били заедно с фризьори и гримьори и са ни правили прически и грим, тя тогава не е била застрашена. Изведнъж, когато излиза на коктейла, тоест на снимачната площадка с екипа започва да се обяснява, че е застрашена от мен. Това е като Болшой театър“, казва потърпевшата и заключава:

„Може да е неадекватна и да не може да прецени ситуацията кога човек е застрашен за живота си и кога не. Но най-вероятно съвсем целенасочено разиграва този панаир като една актриса в роля, за което са се уговорили предварително“.

Силви е категорична, че спекулациите им с психическото й здраве са прелели чашата. „Аз съм психически и физически здрава. Преди да вляза в тази продукция, ни правят психотестове. Над 3 теста с над 50 въпроса и отделно са ни изследвали, за да видят, че ние сме годни“, заключава тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фермер каза бруталната истина: В България мляко няма! Няма и да има скоро
Next: Масово завръщане на гурбетчиите в България, причината е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.