Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силистренец ошашави хората с нестандартно решение за простиране на дрехи
  • Новини

Силистренец ошашави хората с нестандартно решение за простиране на дрехи

Иван Димитров Пешев януари 12, 2024
dfgbdfbdfggfjfghjgh.png

Къде се живее по-добре? В къща, където имате собствен двор, или в апартамент – където липсват времеемките усилия за поддържане на откритото пространство? Пред тази дилема са изправени много хора, търсещия своя нов дом, пише GlasNews.bg.

А дали перфектното решение не се намира посредата? Може би, а гражданин е успял да го открие, въпреки че с решението си събира разнопосочни реакции.

На тези мисли ни навъжда ситуация от Силистра, споделена от изумени граждани. Балкон на жилище, разположено в блок, което има директен изход навън, предизвика вълна от реакции. Уредени стълби водят точно до междублоковото пространство, където се намират и висилки, на които съхнат проснати чершафи.

„Да превърнеш апартамента си в къща и да си простреш чаршафите на двора… В България това е лесно, просто избиваш врата към хола“, пише Златка Е.

Идиличната гледка не се харесва на някои отместните жители, които я намират най-малкото за странна. Но за други решението е перфектно – директна връзка към близката улица.

Хората недоумяват каква е причината балкона да изглежда по този начин. Някои смятат, че е възможно жилището да е било използвано за магазин, за други това може да е породено от усвоена част от сградата.

Каква е истината? Знаят вероятно единствено стопаните на имота.

Вижте някои от мненията, провокирани от гледката:

„Ако се свърже с мазето – мезонет!“, пише Иван Ч.

„Какъв е проблемът? В дворовете на много блокове има простори и тупалки“, недоумява Владимир Г.

„Имат пари, угаждат си“, заключава Димитрова М.

„Може преди това да е било магазин, затова да са тези стълби. После да са решили отново да то ползват за живеене“, коментира Иван И.

„Магазин е бил там. Има много такива на първите етажи из цяла България. Някои вече не работят. Не мисля, че е грозно или нарушава сериозно екстериора. А как хубаво съхнат чаршафите, когато вятърът волно ги вее“, коментира Севделина Н.

„Предимствата на 1-я етаж“, отбелязва Кичка П.

„А сигурни ли сте, че това не е втори вход по проект? Доста стари блокове имат главен и втори вход“, чуди се Емили Г.

„Нарича се креативност“, пише Славка С.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината лъсна: С това е било наблъскано сиренето, което сме изяли миналата година
Next: Голяма новина: Безплатни винетки за колата дават при тези условия

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.