Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сингапурски гигант влиза в Пловдив! Отварят голям завод и много нови работни места
  • Новини

Сингапурски гигант влиза в Пловдив! Отварят голям завод и много нови работни места

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
sdfbvfdsbkdfknbhgknkgkngh.png

Сингапурски гигант влиза в Пловдив. Компанията ще направи мегаинвестиция близо до града под тепетата.

„Зeшенг Интернационал ПТЕ“ ще строи чрез дъщерната си фирма в България „Зиес Юръп“ ЕООД завод за производство на части и аксесоари за автомобили, съобщи „Марица“.

Предприятието ще е със застроена площ от 11 784 кв. м в землището на с.  Радиново, част от Индустриална зона „Марица“, а общата площ, закупена от инвеститора, е близо 29 декара. За въпросната фирма и предстоящата й инвестиция, която ще се реализира през 2024 г., коментира в края на миналата година в интервю за „Марица“, основателят и изпълнителен директор на Тракия икономическа зона инж. Пламен Панчев.

„Зиес Юръп“ ЕООД е регистрирано в София, с управител Чен Инси. Преди дни той е заявил инвестиционното си предложение в РИОСВ Пловдив. По план в производственото предприятие ще се разработват, развиват и произвеждат алуминиеви профили с широко приложение в автомобилната индустрия. В програмата на възложителя е включено изграждане на модерна и автоматизирана производствена сграда, в която ще се монтират  нови линии за екструдиране на алуминиеви профили с 4 хидравлични преси. Към обекта ще има още зона за опаковка и спедиция на готовата продукция, столова, битови помещения на два етажа, както и открит паркинг за 34 автомобила. След старта на фабриката, в производството първоначално ще работят между 30 и 50 човека на една смяна от 8 часа.

За предприятието вече има издадено становище за реда за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Според задание на „ВиК“ Пловдив има техническа възможности за захранване с питейна вода чрез проектиране и изпълнение на уличен водопровод. Изграждането на инфраструктурата, в която е заложен и нов път, фигурира в концепцията за „Интегрирано, икономическо, устойчиво и ниско въглеродно развитие на Тракия икономическа зона и Южен централен регион“, за която „Марица“ писа.

Инвеститорът е направил сериозно проучване в България преди да избере локацията край Пловдив. Според резултати от наблюдаваните икономическите тенденции се засилва интересът към изграждането на производствени предприятия в индустриалните зони на община Марица. Реализацията на инвестиционният проект представлява добра алтернатива от гледна точка на социално-икономическите условия за развитие на региона. Ще се разкрият временни работни места – временна заетост на проектантски и строителни фирми, отделно ще се разкрият постоянни работни места за обслужващия персонал.

Като глобален доставчик на алуминиеви продукти за автомобилната индустрия, Unison се ангажира с устойчивото развитие. Член е на международната Инициатива за управление на алуминия – ASI и е ориентиран към разумно производство и управление на бизнеса, чрез ускоряване на прехода към зелена енергия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново 20 за шофьорите! По пътищата вече ще слагат…
Next: Бездомник продава картина за без пари, докато търговецът на антики не разкрива истинската й стойност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.