Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синовете изоставили баща си, щом загубил парите си. Но доведената му дъщеря постъпила неочаквано
  • Новини

Синовете изоставили баща си, щом загубил парите си. Но доведената му дъщеря постъпила неочаквано

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
sadvdsfbvkfsbkflnblgn.png

Моят стар приятел Владислав живя труден живот. Днес той е над 80 години и, колкоти и да е изненадващо, в семейството на доведената си дъщеря намери уюта и топлината, от които толкова се нуждаеше.

А собствените му синове Александър и Васил силно разочароваха баща си със своята безчувственост и алчност за пари.

Първата съпруга на моя приятел загина при катастрофа, тогава братята бяха почти на 18 години, те са близнаци.

Баща им се постара да им даде добро образование и плати петгодишното им обучение в престижен университет. След това, когато станаха самостоятелни и започнаха работа, Владислав реши да помисли и за себе си и се ожени повторно.

Съпругата му имаше петнадесетгодишна дъщеря Катя, към която Владислав имаше постоянно се отнасяше враждебно; по някаква причина не харесваше тийнейджърката и се държеше с нея много строго, без излишна сантименталност.

Катя усещаше това, но никога не се оплакваше на майка си от грубостта на втория си баща и след като завърши училище, реши да отиде да учи в друг град.

След като завърши, тя се върна, вторият й баща освободи апартамента й, тъй като предстоеше сватба, и се премести в своя, в който бе отгледал синовете си. Преди това апартаментът бе под наем.

Когато синовете разбраха, че баща им живее сам в апартамента, му предложиха да продаде луксозната си жилищна площ в центъра на града и да се премести при един от тях.

И Александър, и Васил сърдечно поканиха баща си у тях, рисувайки му розови картини на щастлива старост под тяхното „покровителство“. Владислав видя с невъоръжено око, че очакват да получат своя дял от продажбата на апартамента, и реши да провери колко искрени са в това си желание.

След като се разбрал със синовете си, той казал, че ще се свърже с брокера и ще намери купувач, като ги помолил да изчакат няколко месеца, за да продадат апартамента на по-висока цена. Те се съгласили и започнали да чакат.

И тогава Владислав направи гениален ход. Разбирайки, че да остане без апартамент на стари години не е най-добрият вариант, той просто изчака. След три месеца по-късно се обади на сина си Александър:

– Саше, предложението ти валидно ли е, мога ли да се преместя при теб?

– Значи си продал апартамента? Защо не се обади за помощ? За колко го продаде? Ела да го поговорим.

Бащата, преструвайки се на крайно разочарован, отговори:

– Да, но стана голяма беля, сине. Когато излизах от банката, едни мръсници ми взеха парите, така че сега съм без пари и без апартамент…

Мълчанието на сина било доста красноречиво. Минута по-късно той казал:

– Ама защо се разхождаш из града с толкова пари? Дори не знам какво да правя сега. Май по-добре е да се обадиш на васко, той има едно дете, а с нашите две, боя се, че няма да ти е много удобно при нас…

Владислав се съгласил и позвънил на втория си син.

Разговорът с втория ми син бил подобен. След като научил, че баща му ще живее със семейството им, но е останал без парите от апартамента, Васил рязко казал:

– Татко, можеш да останеш максимум месе, после ще ти намерим добър старчески дом, там има лекари и няма да ти е скучно, всички са на твоята възраст.

Бащата отговорил, че ще помисли и отишъл при доведената си дъщеря.

Катя, след като чула измислената история за продадения апартамент и откраднати пари, взела всичко присърце. Двамата със съпруга й веднага мму предложили да живее при тях.

Чувайки това, Владислав се разплакал и в отговор на недоумението на Катя и съпруга й, отвърнал:

– Благодаря ви, мое семейство, дори не очаквах, че ще се отнесете толкова човешки към мен, не като синовете ми… Не можаха да превъзмогнат парите и изоставиха баща си… Е, Господ да е с тях тях, нека поговорим сериозно сега. Вече остарявам, ще ми е трудно. И така, апартаментът все още не е продаден и предлагам да продам и моя, и вашия и да преместим всички заедно в хубава къща, струва ми се, че ще бъде по-добре за всички. Ще си гледам къщата и внуците, имам и прилична пенсия, която също ще ми помага. Как ви се струва това предложение?

И Катя, и съпругът й слушали госта с отворени от изумление уста, а след това тя се приближила и прегърнала втория си баща. Тя приела предложението.

… Шест месеца по-късно Владислав, Катя и съпругът й вече празнували в новата селска къща. Катя не си сипала шампанско, тъй като щяла да става майка; ултразвукът показал, че ще има две момичета.

А синовете били наказани заради прекомерната си алчност…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето каква колосална заплата взима Димитър Рачков в Капките
Next: Дядо ми завеща къщата на село, като преди да си отиде ми каза да копая до ябълката на двора

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.