Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синовете изоставили баща си, щом загубил парите си. Но доведената му дъщеря постъпила неочаквано
  • Новини

Синовете изоставили баща си, щом загубил парите си. Но доведената му дъщеря постъпила неочаквано

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
sadvdsfbvkfsbkflnblgn.png

Моят стар приятел Владислав живя труден живот. Днес той е над 80 години и, колкоти и да е изненадващо, в семейството на доведената си дъщеря намери уюта и топлината, от които толкова се нуждаеше.

А собствените му синове Александър и Васил силно разочароваха баща си със своята безчувственост и алчност за пари.

Първата съпруга на моя приятел загина при катастрофа, тогава братята бяха почти на 18 години, те са близнаци.

Баща им се постара да им даде добро образование и плати петгодишното им обучение в престижен университет. След това, когато станаха самостоятелни и започнаха работа, Владислав реши да помисли и за себе си и се ожени повторно.

Съпругата му имаше петнадесетгодишна дъщеря Катя, към която Владислав имаше постоянно се отнасяше враждебно; по някаква причина не харесваше тийнейджърката и се държеше с нея много строго, без излишна сантименталност.

Катя усещаше това, но никога не се оплакваше на майка си от грубостта на втория си баща и след като завърши училище, реши да отиде да учи в друг град.

След като завърши, тя се върна, вторият й баща освободи апартамента й, тъй като предстоеше сватба, и се премести в своя, в който бе отгледал синовете си. Преди това апартаментът бе под наем.

Когато синовете разбраха, че баща им живее сам в апартамента, му предложиха да продаде луксозната си жилищна площ в центъра на града и да се премести при един от тях.

И Александър, и Васил сърдечно поканиха баща си у тях, рисувайки му розови картини на щастлива старост под тяхното „покровителство“. Владислав видя с невъоръжено око, че очакват да получат своя дял от продажбата на апартамента, и реши да провери колко искрени са в това си желание.

След като се разбрал със синовете си, той казал, че ще се свърже с брокера и ще намери купувач, като ги помолил да изчакат няколко месеца, за да продадат апартамента на по-висока цена. Те се съгласили и започнали да чакат.

И тогава Владислав направи гениален ход. Разбирайки, че да остане без апартамент на стари години не е най-добрият вариант, той просто изчака. След три месеца по-късно се обади на сина си Александър:

– Саше, предложението ти валидно ли е, мога ли да се преместя при теб?

– Значи си продал апартамента? Защо не се обади за помощ? За колко го продаде? Ела да го поговорим.

Бащата, преструвайки се на крайно разочарован, отговори:

– Да, но стана голяма беля, сине. Когато излизах от банката, едни мръсници ми взеха парите, така че сега съм без пари и без апартамент…

Мълчанието на сина било доста красноречиво. Минута по-късно той казал:

– Ама защо се разхождаш из града с толкова пари? Дори не знам какво да правя сега. Май по-добре е да се обадиш на васко, той има едно дете, а с нашите две, боя се, че няма да ти е много удобно при нас…

Владислав се съгласил и позвънил на втория си син.

Разговорът с втория ми син бил подобен. След като научил, че баща му ще живее със семейството им, но е останал без парите от апартамента, Васил рязко казал:

– Татко, можеш да останеш максимум месе, после ще ти намерим добър старчески дом, там има лекари и няма да ти е скучно, всички са на твоята възраст.

Бащата отговорил, че ще помисли и отишъл при доведената си дъщеря.

Катя, след като чула измислената история за продадения апартамент и откраднати пари, взела всичко присърце. Двамата със съпруга й веднага мму предложили да живее при тях.

Чувайки това, Владислав се разплакал и в отговор на недоумението на Катя и съпруга й, отвърнал:

– Благодаря ви, мое семейство, дори не очаквах, че ще се отнесете толкова човешки към мен, не като синовете ми… Не можаха да превъзмогнат парите и изоставиха баща си… Е, Господ да е с тях тях, нека поговорим сериозно сега. Вече остарявам, ще ми е трудно. И така, апартаментът все още не е продаден и предлагам да продам и моя, и вашия и да преместим всички заедно в хубава къща, струва ми се, че ще бъде по-добре за всички. Ще си гледам къщата и внуците, имам и прилична пенсия, която също ще ми помага. Как ви се струва това предложение?

И Катя, и съпругът й слушали госта с отворени от изумление уста, а след това тя се приближила и прегърнала втория си баща. Тя приела предложението.

… Шест месеца по-късно Владислав, Катя и съпругът й вече празнували в новата селска къща. Катя не си сипала шампанско, тъй като щяла да става майка; ултразвукът показал, че ще има две момичета.

А синовете били наказани заради прекомерната си алчност…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето каква колосална заплата взима Димитър Рачков в Капките
Next: Дядо ми завеща къщата на село, като преди да си отиде ми каза да копая до ябълката на двора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.