Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптикът, който обеща голям сняг за 1 януари, с нова прогноза: Снеговалежи и минус 15 градуса до дни
  • Новини

Синоптикът, който обеща голям сняг за 1 януари, с нова прогноза: Снеговалежи и минус 15 градуса до дни

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
snegasogasodaks.png

Петър Янков е управител на метеорологичния офис на ТВ-МЕТ. Роден е на 7 юли 1961 г. в Пловдив. Завършва Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Метеорология“. Има солиден опит като синоптик във Военновъздушните сили. „България Днес“ разговаря с него за времето в началото на годината и кога настъпва тежката зима. Припомняме, че точно той преди няколко дни обяви, че на 1 януари идва голям сняг – прогноза, която всъщност изобщо не се потвърди: 

– Г-н Янков, за много години! Какво време да очакваме в първия месец на 2023 година?

– Януари ще бъде по-топъл от нормалното – със средни температури около 1-2 градуса по-високи от нормите. Снеговалежи очакваме между 11-и и 13-и, както и през последния период на месеца – 29 и 31 януари. Между 15 и 20 януари се очаква рязко застудяване с пренос на студени въздушни маси от север, които ще се спускат и сутрешните температури в населените места ще стигат до -10 и -15 градуса. Дните до 20 януари ще бъдат мразовити, което означава, че и през деня максималните температури ще бъдат отрицателни.

– Кога ще има трайна снежна покривка?

Не изпускай тези оферти:

– След валежите на 11-13 януари може да се задържи снежна покривка, тъй като следва едно сериозно захлаждане и снежната покривка в населените места ще се задържи няколко дни. Наличието на снежната покривка от своя страна допълнително ще понижи температурите, защото земята изстива.

– Какво да очакваме от Малък Сечко?

– През февруари се очакват повече валежи, но той ще бъде доста топъл месец. Очаква ни и топло начало на пролетта. По-хладна ще бъде втората половина на пролетта и началото на лятото – май и юни, когато се очакват повече валежи от нормалното.

– Какво ще е времето на Йордановден, когато по традиция мъже се хвърлят в ледените води, за да спасяват кръста?

– Топло ще е. Тази година няма да има замръзване на ръцете на свещениците и реките. Температурите ще бъдат високи, но това предвещава не толкова плодородна година и хладно лято.

– Какво е положението в момента в зимните ни курорти, където скиорите май още чакат снега?

– Любителите на белите спортове да се подготвят за сериозно използване в средата на януари. При тези температури, а и при по-ниски оръдията за сняг също ще работят на по-ниските места. Температурите ще бъдат благоприятни за естествен и изкуствен сняг, който ще задържи и увеличи снежната покривка.

– Истина ли е, че можем да определим какво лято ни очаква в зависимост от зимата?

– Заради равновесието в природата обикновено след топлата зима ни чака по-хладно лято. Така се движат процесите, но това е много общо. Глобалното затопляне, което се отразява на Балканите в засилване на проливните валежи и резки температурни контрасти от много студено към топло и обратно, правят на пух и прах тези съждения. Времето е много разнообразно и различно, точно както цвета на очите на хората.

– Народната метеорология продължава ли да познава точно времето?

– Народната метеорология много точно познава времето няколко часа преди да настъпи дадено явление. Това е един натрупан опит на селските стопани, които наблюдават в съответния район развитието на времето, развитието на облаци, вятър, както и поведението на животните. Народната метеорология има и дългосрочни съждения, но те нямат много голяма стойност в нашето всекидневие, тъй като глобалното затопляне е в пълната си сила. В момента се намираме в апогея на глобалното затопляне, който е започнал от 1850 г. и продължава и сега.

– Бихте ли посъветвал родители, баби и дядовци да изкарват децата на студено и на снега, за да правят снежни човеци и да се каляват?

– Разбира се! Това е едно приятно изживяване. Сутрин заедно с гимнастиката на моя син той излиза с боси крака на терасата за кратка разходка. След като го правеше като малък, сега забелязвам, че е много устойчив на простудни заболявания. Тази разходка по студената тераса сигурно го е калила. Много благоприятно също е и плуването, стига да се вземат всички мерки да не се изстудяват децата. То също много калява организма, особено в това време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди пенсионери са ядосани! От НОИ с важна новина: Отлага се изплащането на януарските пенсии
Next: Един богаташ реши да обиди учителя пред всички! Отговорът ѝ беше невероятен!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.