Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптикът Янков: След тази дата ще има пълен обрат във времето! Зимата идва с бясна скорост
  • Новини

Синоптикът Янков: След тази дата ще има пълен обрат във времето! Зимата идва с бясна скорост

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2022
nagasgiasigasg.jpg

Синоптикът Петър Янков алармира, че след 10-11 ноември ще дойде пълен обрат в метеорологичната обстановка. За сега продължава топлото време, с дневни температури до 25 градуса.

След застудяването, средните температури за ноември ще паднат до между 10 и 15 градуса. По принцип в дните с температури 20-25 градуса, температурите са по-високи от нормалното с около 8-10 градуса.

„Намираме се във вихъра на сиромашкото лято. Това ще продължи, въпреки очакваните валежи през почивните дни, които ще понижат температурите – дневните ще бъдат около от 14 до 19 градуса в населените места, а по планините ще превали и мокър сняг.

Топлото време ще продължи до 10-11 ноември, след което ще настъпи пълен обрат със сериозни заявки на зимата. Това прогнозира синоптикът Петър Янков.

Не изпускай тези оферти:

Янков предупреди шофьорите да се подготвят и до 10 ноември да са сменили гумите си със зимни. След тази дата се очакват превалявания със сняг.

„Очакват се резки застудявания. От 13-и до 16-и ноември в населените места се очакват температури между 2 и 10 градуса по най-топлите места. В северните части на страната ще превалява и сняг, но няма да има сериозни натрупвания“, прогнозира Янков.

Той посочи, че в събота все още ще е подходящо за туризъм в планините, но валежи се очакват в неделя. По-съществени количества ще се излеят в крайните райони на югозапад.

„С нахлуването на по-студен въздух след 10-11 ноември ще се осъществи и едно усилване на вятъра“, подчерта синоптикът в студиото на Bulgaria ON AIR.

Той уточни и, че в този период от годината е нормално да има голяма динамика във времето, което налага рязко адаптиране на прогнозите.

Георги Рачев разкри кога ще свърши златната есен

„Продължава сухото и топлото време в България. Златната есен ще свърши може би към 11 ноември“, съобщи климатологът проф. Георги Рачев в предаването „Тази сутрин“.

През уикенда и в началото на следващата седмица в София температурите ще бъдат около 18-19 градуса. Слънчевите часове ще бъдат по-малко, а облаците повече.

„Денят стана 10 часа. Слънцето е ниско над хоризонта и не може да затопли. Топлите вълни идват вече в резултат на топъл въздух, а не толкова от слънчевото греене“, каза проф. Рачев.

Евентуално захлаждане се очаква след сряда.

Слънчевата есен продължава, ето какво време ни очаква от средата на ноември

По-обилни валежи ще има в югозападната част на България. На юг в Кърджали се очаква по-голяма облачност и силен южен вятър. Другите места ще бъдат без превалявания или с много слаби такива. В София валежи се очакват в неделя.

По Черноморието ще има леко захлаждане заради вятър, идващ от север и североизток.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария Силвестър получи голям удар от bTV, номер на Аръков прелял чашата
Next: Край! Проф. Рачев обяви точна дата за идването на лютата зима! Нахлува мощно от

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.