Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптик направи нещо невиждано в ефира на Нова, размахва уруглювица към оператор и камера
  • Новини

Синоптик направи нещо невиждано в ефира на Нова, размахва уруглювица към оператор и камера

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
ksakfasnfasodkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ники Василковски пак беше култов и изби рибата. Синоптикът силно напомня на Емо Чолаков, който вечно блестеше на екрана с бисери.

Сега Василковски озарява по свой неподражаем начин ефира на Нова телевизия и често споделя различни любопитни информации за традиции и празници.

 

Именно подобен е и днешният случай, когато той буквално се опита да отнесе камера и оператор с голяма уруглювица.

Той и запита:

“Направихте ли си уруглювици за Сирни Заговезни? Троянци знаят какво е това. Ще ви разкажа повече в неделя”, обеща той, след силния си замах пред камерата.

“Ша счупя тоз телевизор. Такава приказка имаше преди време, обаче моля ви, вие не чупете телевизорите”, добавя той.

След това той представи прогнозата за времето за днешния ден.

 

Популярният синоптик и журналист от Нова телевизия Николай Василковски се сдоби с мощен звяр в гаража. Той е броил около 70 000 лева за новия си джип, с който обикаля основно планински маршрути, пише „Галерия“.

„Това лято имах шанса да си взема по-високо проходим автомобил. Станах може би прохождащ фен на офроуд карането“, коментира носителят на множество награди, сред които награда за цялостна работа в областта на опазването на околната среда.

Въпреки че за всекиго е ясно, че Николай кара там, където не е в противоречие със закона, мнозина повдигнаха въпроса – дали е така? Причина за съмненията им са по-дивите места, които обикаля — като например, последно покорения връх  Мальовица, висок цели 2 729 м.

През изминалите три месеца синоптикът е преминал над 10 000 километра.

Колата е в черен цвят, с четири врати и бургаска регистрация. Все още няма тунинг, но подобренията вероятно ще дойдат, когато журналистът наистина наблегне на офроуда.

Овен за забавление, Николай ползва новото си возило и при нужда. Той бе един от доброволците в Карловско. „Няма как човек да не се трогне от това, което се вижда в репортажите и социалните мрежи. Ще има работа и за хората, и за доброволците дълго време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрелищен феномен в нощното небе над България смая социалните мрежи
Next: Тежка съдба: Под отломките в Турция откриха 5-членно семейство, оцеляло е само 8-месечното им бебе

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.