Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптик направи нещо невиждано в ефира на Нова, размахва уруглювица към оператор и камера
  • Новини

Синоптик направи нещо невиждано в ефира на Нова, размахва уруглювица към оператор и камера

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
ksakfasnfasodkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ники Василковски пак беше култов и изби рибата. Синоптикът силно напомня на Емо Чолаков, който вечно блестеше на екрана с бисери.

Сега Василковски озарява по свой неподражаем начин ефира на Нова телевизия и често споделя различни любопитни информации за традиции и празници.

 

Именно подобен е и днешният случай, когато той буквално се опита да отнесе камера и оператор с голяма уруглювица.

Той и запита:

“Направихте ли си уруглювици за Сирни Заговезни? Троянци знаят какво е това. Ще ви разкажа повече в неделя”, обеща той, след силния си замах пред камерата.

“Ша счупя тоз телевизор. Такава приказка имаше преди време, обаче моля ви, вие не чупете телевизорите”, добавя той.

След това той представи прогнозата за времето за днешния ден.

 

Популярният синоптик и журналист от Нова телевизия Николай Василковски се сдоби с мощен звяр в гаража. Той е броил около 70 000 лева за новия си джип, с който обикаля основно планински маршрути, пише „Галерия“.

„Това лято имах шанса да си взема по-високо проходим автомобил. Станах може би прохождащ фен на офроуд карането“, коментира носителят на множество награди, сред които награда за цялостна работа в областта на опазването на околната среда.

Въпреки че за всекиго е ясно, че Николай кара там, където не е в противоречие със закона, мнозина повдигнаха въпроса – дали е така? Причина за съмненията им са по-дивите места, които обикаля — като например, последно покорения връх  Мальовица, висок цели 2 729 м.

През изминалите три месеца синоптикът е преминал над 10 000 километра.

Колата е в черен цвят, с четири врати и бургаска регистрация. Все още няма тунинг, но подобренията вероятно ще дойдат, когато журналистът наистина наблегне на офроуда.

Овен за забавление, Николай ползва новото си возило и при нужда. Той бе един от доброволците в Карловско. „Няма как човек да не се трогне от това, което се вижда в репортажите и социалните мрежи. Ще има работа и за хората, и за доброволците дълго време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрелищен феномен в нощното небе над България смая социалните мрежи
Next: Тежка съдба: Под отломките в Турция откриха 5-членно семейство, оцеляло е само 8-месечното им бебе

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.